Майкл Роботэм - На живот и смърт

Полицейското управление на Дрейфъс Каунти се намира на улица с амбициозното название „Наказателно правосъдие“ 1. Сградата изглежда модерна и функционална, но й липсва архитектурния чар на по-старомодните полицейски управления, съдебни палати и кметства, които вече са почти разпродадени, тъй като земята струва повече от историята.

Дезире използва страничното огледало на колата си, за да провери как изглежда. Обаждането на Оуди Палмър непрекъснато я гложди. Той отрече да е застрелял майката и дъщерята, но не започна да я умолява да му повярва, нито настоя за разбиране. Сякаш изобщо не го интересуваше дали Дезире ще повярва на думата му, или не. Също така каза, че брат му е мъртъв и ако тя иска доказателство, би могла да претърси река Тринити.

Защо го казва сега? Защо не го е разкрил преди единайсет години, когато е можело да му помогне? И все пак заради прямотата на Оуди и липсата на коварство у него й се ще да му повярва.

Спомня си момента, когато влезе в онази мотелска стая. Имаше нещо в местопрестъплението (освен безчувственото насилие), което не се връзваше. Защо Оуди би убил Каси и Скарлет? Може би е обвинявал Каси, че се е обадила в полицията, но защо я е застрелял в онзи момент — точно когато Валдес е почукал на вратата и е оповестил присъствието си?

Според разказа на шерифа Оуди е стрелял три пъти, убил е двама души, а после е разбил вратата, претичал е през съседната стая и по външния коридор, продължил е надолу по стълбите и през паркинга напълно облечен, без да остави след себе си никакви лични вещи в мотелската стая, където е прекарал две нощи. И всичко това се е случило за времето, което е било необходимо на шерифа да почука на вратата, да се представи и да използва картата за отключване. Противоречеше на логиката. Беше подигравка със здравия разум. Нищо чудно, че Дезире не можеше да се отърси от съмненията си.

Шериф Валдес има офис на четвъртия етаж с гледка към фабрика без табела на портата или какъвто и да е знак какво се произвежда или съхранява в нея. Валдес не вдига поглед, когато Дезире почуква и влиза. Шерифът говори по телефона и маха с ръка, прави знак на Дезире да седне.

Обаждането приключва. Валдес се обляга назад в стола.

— Надявам се, че не ви хващам в натоварен момент — казва Дезире.

— Трудно е да съм натоварен, след като ме отстраниха временно. Всеки полицай, който стреля с оръжието си, се оттегля, докато не завърши разследването.

— Такива са правилата.

— Знам.

Дезире е седнала. Поставя дамската си чанта на коленете, стиска я с две ръце. Това я кара да се засрами малко, защото й се струва, че изглежда като мис Марпъл [54] Героиня от романите на Агата Кристи; възрастна стара мома, която е консултиращ детектив. — Б. пр. , която носи плетката си на разпит. Слага чантата на пода между краката си.

Шерифът сплита пръсти зад главата си и я изучава с поглед.

— Не ме харесвате много, нали, специален агент?

— Не ви вярвам, има разлика.

Валдес кима, сякаш благонадеждността му е само въпрос на семантика.

— Защо сте тук?

— Исках да ви се извиня. Явно сте се засегнали от начина, по който ви разпитах миналия ден.

— Прекрачихте границата.

— Просто си вършех работата.

— Нямате право да говорите с хората така, особено с колега, служител на закона. Държахте се с мен като с отрепка… като с престъпник.

— Мисля, че когато видях младата жена и дъщеря й мъртви, преценката ми се замъгли.

— Да, така е.

Дезире е репетирала какво да каже на Валдес, но думите все засядат в гърлото й, сякаш се опитва да преглътне сух хляб.

— Не срещам смъртта толкова често отблизо — казва тя. — Нямам толкова опит в това. Докато вие очевидно сте свикнал.

— Тоест?

— Обирът на бронирания камион е бил кървава баня според всички разкази. Какво беше усещането да застреляте онези момчета?

— Вършех си работата.

— Разкажете ми отново за обира.

— Чели сте документацията.

— Дали сте показания, че е имало джип, паркиран до бронирания камион, но в първоначалната радио комуникация не се споменава такъв.

— Беше паркиран от другата страна на бронирания камион. Първоначално не го видяхме.

— Звучи правдоподобно — казва Дезире.

— Правдоподобно ли? Това е проклетата истина!

Дезире скрива искрицата удоволствие, което изпитва, когато успява да подразни шерифа.

— Надявах се да поговоря с Люис и Фенуей.

— Те вече не работят в окръга.

— Ще съм ви благодарна, ако ми помогнете, като ми дадете техни телефонни номера или адреси.