Мэтью Арлидж - Куршум за двама

По тротоара се чу потракване на високи токчета и той се сниши в седалката си. Глупава реакция, тъй като никой не можеше да го види в колата. Но срамът те кара да вършиш странни неща. Той просто не искаше тя да го вижда така. Слабата трийсет и две годишна жена стигна до къщата и още преди да успее да пъхне ключа си в ключалката, вратата се отвори и висок, мускулест мъж я придърпа в обятията си. Двамата се целунаха дълго и страстно.

Ето цялата история накратко. Бившата му съпруга обичаше друг мъж, а Марк беше изхвърлен като ненужна вещ. Заля го вълна от мощен гняв. Бе дал на тази жена всичко, а тя беше стъпкала сърцето му. С какви думи сложи край на краткия им брак? Не го обичала достатъчно. Най-жестокият удар по нечие самочувствие. Той не бе направил нищо лошо. Просто не й беше достатъчен .

Бяха се оженили твърде млади. Роди им се дете твърде бързо. Известно време хаосът и емоцията от родителството поддържаха близостта им. Споделеният страх, че бебето им ще спре да диша, ако го оставят без наблюдение, недоспиването заради параноята, че не се справят добре, но същевременно и огромната радост да виждат как момиченцето им расте и се развива. Но постепенно Кристина се умори от тежестта на родителските грижи — изтощителния режим, лишенията — и отново се посвети на кариерата си. Което направи аргументацията й по време на съдебната битка за попечителство още по-отвратителна. Тя изигра картата с майчинството максимално добре, противопоставяйки собствената си любяща същност, подредено ежедневие и добре платена работа на непредсказуемия и опасен живот на Марк като полицай в Саутхамптън, като не пропускаше да подхвърля и добре подбрани истории за пиенето му. И какво бе направила, след като получи попечителство над Ейми? Беше се върнала на работа и бе поверила грижите за детето им на любовника, с когото живееше. Жената, която някога бе твърдяла, че обича Марк с цялото си сърце, се бе оказала лъжлива и отмъстителна кучка.

Кристина и Стивън влязоха в къщата и всичко утихна. Елси би трябвало да се е изкъпала и да е облякла пижамата си. Сгушена в халатчето си с Хелоу Кити и пантофите, които Марк й беше купил, сега сигурно лежеше на дивана и гледаше „Сибийби, приказки за лека нощ“. Вече бе твърде голяма за тях, но все още много ги харесваше и никога не пропускаше епизод. Марк усети как гневът му внезапно утихна и на негово място се появи дълбока тъга. Той също бе смятал отглеждането на дете за трудно занимание — безкрайната поредица от вечерни вани, приспиване, четене на приказки, игри с други деца и какво ли още не — но сега би дал всичко да се върне отново във вихъра на това ежедневие.

Глупаво беше да идва тук. Марк запали двигателя и се махна оттам с надеждата, че тревогите му ще останат на улицата пред къщата. Ала те изпълваха мислите му и го караха да страда, че се е провалил, че е незначителен и самотен. И докато шофираше към дома си, той внезапно смени посоката и пое към Касъл Уей. Близо до пристанището имаше нелегална кръчма, която работеше до късно. Ако успееш да влезеш преди полунощ, можеш да пиеш до сутринта. Което напълно съвпадаше с плановете му.

Домът на семейство Брайтстън бе внушителна викторианска къща близнак в богаташкия квартал „Ийстлий“. Хелън сновеше нервно отвън, измъчвана от гняв и безсилие. Имаше предварителна уговорка с Марк да се чакат тук в 09:30. Вече бе почти десет, а от него нямаше и следа. Тя остави трето съобщение на гласовата му поща, после реши, че няма смисъл да чака повече, и натисна звънеца. Защо трябваше да й връзва тенекия?

Отвори й Сара Брайтстън, привлекателна жена в средата на четиридесетте. Беше скъпо облечена, безупречно гримирана и не показа никаква емоция, че на прага й стои полицейски служител. Тя покани Хелън да влезе.

— Кога съобщихте, че съпругът ви е изчезнал?

Любезностите бяха приключили, затова Хелън премина директно към въпросите.

— Преди два дни.

— Въпреки че не се е прибрал и в нощта преди тези два дни?

— Питър е човек на живота. Понякога обаче се увлича. Тези пътувания до Борнмът бяха за забавление и е напълно в стила на Питър да вбеси целия екип, а после да пренощува в някой местен хотел. Но той не е безчувствен човек и на следващата сутрин би звъннал на мен и на момчетата.

— А имате ли някаква представа къде би могъл да е в момента?

— Старият глупак сигурно се е загубил. Вероятно колата им се е повредила и е трябвало да вървят пеша до някой автомобилен сервиз. Може да е прекалил с алкохола и да е изкълчил глезен или нещо подобно — типично за него.