Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Питър и Рут никога не отказаха нищо на Джулиан. Лоялността им беше неоспорима.

Поради това в този момент Питър лежеше по корем на студения, мокър пясък, докато карибската зора се разпукваше на изток. Беше се прикрил зад едно възвишение на кораловата скала, откъдето идеално се виждаше терасата на Маколиф. Последните инструкции на Джулиан бяха по-специфични.

«Разбери кой го посещава. Кой е от голямо значение за него. Установи самоличността им, ако можеш. Но за Бога, остани в сянка. Имаме нужда и от двама ви тук, вътре в нещата.»

Джулиан беше съгласен, че изчезванията на Маколиф — в Кингстън, в такситата, в неизвестната кола пред вратите на имението Кортли — всички те означаваха, че интересите му в Ямайка не се ограничаваха само с тези на «Дънстоун Лимитид». Трябваше да се предположи, че той е нарушил първото и най-главно условие на лоялността — секретността. Ако това беше така, Маколиф можеше да бъде заменен и… забравен без никакви затруднения. Но преди това от особена важност беше да се открие кой е врагът на «Дънстоун» тук на острова. Или враговете. В този смисъл геоложките проучвания бяха нещо второстепенно. Определено второстепенно. Ако се наложеше, те можеха да бъдат пожертвани, стига това да помогнеше враговете да бъдат идентифицирани.

И преди три часа се беше започнало. Питър и Рут си бяха легнали малко след полунощ. Стаята им се намираше в източното крило на мотела, до тези на Фъргюсън и Чарлз Уайтхол. Маколиф, Алисън и Тъкър бяха настанени в западното крило. Това разпределение демонстрираше стари приятелства, нови любовни връзки и среднощни запои по съседски.

Около един часа те чуха някаква кола да завива по алеята пред мотела. Гумите й изсвириха пронизително. После всичко утихна. Като че ли шофьорът, дочул шума, изведнъж се беше разтревожил от последствията.

Странно наистина, «Бенгъл Корт» не приличаше на някакъв си нощен бар, нито от ония шумни крайбрежни дупки, които привличат тълпи от олюляващи се туристи или младоци. Беше тихо местенце, не се връзваше с образа на шофьори, любители на високите скорости. В действителност Питър Йенсен не можеше да си спомни да е чувал шум от кола около «Бенгъл Корт» след девет часа вечерта откакто се бяха настанили тук.

Надигна се от леглото и излезе на терасата, но не видя нищо. След това заобиколи мотела откъм източния му край и стигна до паркинга, където вече забеляза нещо: нещо твърде обезпокоително и едва различимо.

В далечния край на паркинга, в сянката, огромен негър — той вярваше, че е негър — вдигаше безжизненото тяло на друг мъж от задната седалка на един автомобил. След това, още по-нататък, един бял мъж изтича през моравата откъм ъгъла на западното крило. Това беше Сам Тъкър. Той наближи чернокожия, даде му някакви инструкции, сочейки в посоката, от която беше дошъл, и продължи към колата, за да затвори тихо задната й врата.

Сам Тъкър трябваше да е в Очо Риос заедно с Маколиф: Изглеждаше невероятно да се е завърнал в «Бенгал Корт» сам.

И докато Йенсен размишляваше върху това, на западната морава се появи още един силует. Алисън Бут. Тя махаше към чернокожия. Очевидно беше много развълнувана, но се опитваше да запази самообладание. Поведе негъра в тъмнината и те завиха зад ъгъла.

Изведнъж на Питър Йенсен му прималя. Дали пък безжизнената фигура не беше Алекзандър Маколиф? Той извика в мислите си видяното. Не можеше да бъде сигурен. Едва виждаше в тъмнината, а и всичко стана толкова бързо. Но когато негърът мина под мътната светлина на паркинговото осветление, люшкащата се глава на неговия повереник се провеси през ръцете му. Нещо в нея се стори странно на Питър. Тя беше абсолютно гола, като че ли… избръсната.

Сам Тъкър огледа колата отвътре и остана доволен. После забърза през тревата след останалите.

Питър остана на позицията си и след като фигурата вече се беше скрила зад ъгъла. Много странно. Тъкър и Алисън Бут не бяха в Очо Риос. Някакъв мъж беше пострадал, очевидно доста сериозно, и вместо да го внесат в хотела през парадния вход, те го правеха тайно, крадешком, сякаш вкарваха контрабандна стока. Можеше да се допусне, че Сам Тъкър се е върнал в «Бенгал Корт» без Маколиф, но отнесено към Алисън Бут предположението беше абсурдно.

Какво правеха те? Какво, за Бога, се беше случило… Какво ставаше в момента?

Щеше да се заеме с това сам. Рут трябваше да си остане в стаята. Но първо трябва да отиде на брега, досами водата, откъдето се откриваше панорамна гледка към мотела и терасите с изглед към океана.