Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Когато го притисна, Крафт остана сащисан и загуби дар слово. След известно време обаче възвърна гласа си и го заля с поток ругатни, докато накрая осъзна безсмислието на поведението си. Крафт Младши беше отишъл твърде далеч, пристъпвайки закона и само една негова дума щеше да го постави в неудобно положение, да го превърне в обект на всеобщо презрение. Джеймс Фъргюсън можеше да разкаже туй-онуй: потайни срещи на аерогарата, размяна на багаж, телефонни разговори. Промишлен шпионаж и… обещания. Такива обещания!… Неговото мълчание обаче можеше да бъде купено. Крафт си осигуряваше лоялността му с първата вноска от хиляда долара. Ако Крафт не се погрижеше за това, Фъргюсън беше сигурен, че Кингстънските власти щяха да проявят жив интерес към подробностите в неговия разказ.

Той не беше проговорил пред никого. За сега. Но всичко беше написал. (Разбира се, Крафт не би могъл да открие местоположението на записите му.) Това не означаваше, че не би открил, ако проговореше. Това беше по неговата част… както и първото плащане. Едното щеше да анулира другото. Но кое?

Така стояха нещата.

Фъргюсън прекоси «Харбър стрийт» и наближи осветената от самотната крушка табела. Само на две преки от тук тълпи туристи се бяха устремили към морската гара и готовия да отплава кораб. От страничните улици изскачаха таксита, идещи от центъра на Монтего Бей и, надувайки нетърпеливо клаксоните си, с мъка си проправяха път към пристанището. Три предупредителни дълги изсвирвания прокънтяха в нощта и приканиха за последно пътниците.

Той чу приближаването на триумфа преди още да се покаже: боботенето на двигателя, разнасящо се в тъмнината откъм тясната странична уличка, която излизаше на кей №6. Блестящата червена спортна кола изскочи оттам с голяма скорост и закова пред Фъргюсън. Караше я един от подчинените на Крафт, когото Фъргюсън бегло познаваше от около година. Не можеше да си спомни името му. Беше припрян, едър мъж, склонен към арогантност. Но сега той нямаше да бъде груб.

И наистина не беше. Захили се в откритата спортна кола и махна на Фъргюсън да се приближи.

— Здрасти, Фърджи! От кога не сме се виждали!

Фъргюсън мразеше обръщението «Фърджи». То го преследваше почти през целия му досегашен живот. Точно когато започваше да мисли, че се е отървал от него, като нещо минало, свързано с ученическия му живот, някой — винаги някоя неприятна личност, разсъждаваше той — го използваше. Прииска му се да поправи мъжа, като му напомни куриерските му обязаности, но се отказа. Просто пропусна поздрава покрай ушите си.

— Тъй като ме разпознахте, мисля, че не е необходимо да се легитимирам — каза Джеймс и се приближи до триумфа.

— За к'во, за бога! А ти как я караш?

— Горе-долу, благодаря. Носите ли плика? Защото аз бързам.

— Разбира се, Фърджи. У мен е. Ей, приятелче, ти си голяма работа. Шефът пикае газ. Направо се е побъркал, ако разбираш накъде бия.

— Знам, разбира се. Така му се пада. Пликът, ако обичате.

— Ей сегичка.

Мъжът бръкна в сакото си и извади един плик. След това се наведе и го подаде на Фъргюсън.

— Трябва да ги преброиш. Ако всичко е наред, само ми върни плика. Ако искаш драсни нещо върху него. А, ето ти и химикалка.

Мъжът отвори жабката, измъкна от там една и я подаде на Фъргюсън.

— Не е необходимо. Той не би се опитал да ме измами.

— Хайде бе, Фърджи! После на моята глава ще трият сол! Преброй ги и се подпиши. Какво толкоз има?

Фъргюсън отвори обемистия плик. Вътре имаше над сто банкноти от по пет и десет долара. Не беше поставил условие да са толкова на дребно. Но трябваше да признае, че така беше по-удобно за него. Щеше да предизвика подозрения, ако тръгнеше да плаща с банкноти от петдесет или дори двадесет долара.

Започна да ги брои. На два пъти човекът на Крафт го прекъсва, задаваше му маловажни въпроси и объркваше сметките му. И трябваше да започва броенето отново.

Когато най-накрая свърши, мъжът неочаквано му подаде завит в хартия пакет.

— Тъй като нашият общ приятел иска да знаеш, че не изпитва лоши чувства към теб — той е душа човек, нали разбираш какво искам да кажа — та ти изпраща един от тези нови «Яшика», 35 милиметровите. Спомни си, че направо си луд по фотографията.

Фъргюсън видя етикета на «Яшика» върху пакета. Апарат за 700 долара и то една от най-добрите марки! Крафт Младши трябва наистина много да се е стреснал.

— Благодарности… на Артър. Но му предайте да не си въобразява, че ще го приспадна от някое следващо плащане.