Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Една седмица по-късно Джеръми Фаулър откраднал «Документа Мидълджон» от архивите. Документи, отнасящи се до сектата, предвождана от кромантийския племенен вожд, наречен Акуаба… изчезнал в планините преди 144 години. А шест месеца по-късно той напуснал Външното министерство — Колониалните служби и се завърнал в Англия като един страшно богат човек.

Той бил открил племето на Акуаба. Това било единственото логично обяснение. И ако наистина било така, оставало предположението: не е ли племето на Акуаба Халидонът?

Пиърсол бил убеден в това. Но му трябвало съвременно доказателство. Доказателство, че не са безпочвени слуховете за съществуването на невероятно богата секта високо в планината Кок Пит. Изолирана общност, която изпраща свои членове в света, в Кингстън, за да упражнява влияние.

Пиърсол проверил петима мъже от правителството в Кингстън, всичките се ползвали с голямо доверие и всички — с неясен произход и минало. Дали някой от тях не принадлежал към братството на Халидон. Отишъл при всеки от тях и на всеки един казал, че единствено на него може да довери тайните сведения, които има за племето Акуаба. И казвал: «Халидон» .

Трима от петимата били очаровани, но останали удивени. Не разбирали за какво става въпрос.

Двама от петимата изчезнали. Изчезнали, в смисъл че били изтеглени от Кингстън. На Пиърсол му било казано, че единият се е пенсионирал най-неочаквано и се е оттеглил на един от Мартиниканските острови. Другият бил преместен извън пределите на Ямайка — на друг пост.

Пиърсол получил последното си доказателство. Племето на Акуаба било Халидонът. То съществувало.

Ако имал нужда от по-нататъшно потвърждение, то то било нарастващата съпротива срещу дейността му. Тя се изразявала в целенасочено ровичкане из и изчезване на негови записки, в случайни подпитвания из университета за настоящите му научни изследвания. Някой иззад гърба на правителството в Кингстън се бил заинтересувал от него. Последвалите действия не били действия на разтревожени бюрократи.

Племето на Акуаба… Халидонът.

Това, което оставало да се направи, било да достигне до вождовете му. Дяволски трудна работа. Из горите на Кок Пит имало десетки изолирани секти, които водели затворен начин на живот. Повечето от тях били притиснати от мизерията, едва изкарвайки прехраната си, откъснати от останалия свят. Халидонът не би прокламирал собствената си самодостатъчност. Как би могъл да го открие?

Антропологът се върнал отново към онези незначителни подробности, характерни за всяко африканско племе и по-точно — към коромантийците от XVII-XVIII век. Ключът бил някъде там.

И Пиърсол открил ключа към загадката. Но не отбелязал под линия източника си.

Всяко племе, всяко разклонение на дадено племе употребявало един звук, характерен само и единствено за него. Подсвирване, плясване, парола. Символът бил известен само на най-тесен кръг високопоставени в племенния съвет и разбираем единствено за някои от тях, онези, които осъществявали връзка с външния свят.

Символът, звукът, паролата… била «Халидон». Но какъв бил смисълът му?

Трябвал му почти месец на безсънни дни и нощи, сравнявайки логаритмични карти на фонетиката, йероглифната система и символиката на африканските племена, оцелели през времето. Когато свършил, останал доволен от резултата. Бил разгадал древния код.

Твърде рисковано било да го включи в това си резюме. Тъй като при внезапна смърт — или убийство — това съобщение можело да попадне в недобросъвестни ръце. Ето защо имало втора архивна касета, пазеща тайната.

Втората без първата не означавала нищо.

Инструкциите били оставени на един човек. Той трябвало да действа, ако Пиърсол вече не би имал възможност да го стори.

Чарлз Уайтхол обърна последната страница. Лицето и врата му бяха мокри от пот. В бараката бе студено. Два от прозорците на южната стена бяха открехнати. През тях подухваше бризът, идещ от хълмовете на Дракс Хол. Но той не можеше да угаси огъня на обхваналата го нервна треска.

Беше научил някои истини. Но все още предстоеше разбулването на една по-голяма, съкрушителна истина. И той беше уверен, че това щеше да стане съвсем скоро. Ученият и патриотът се сляха отново в едно цяло.

Военният съвет на Ямайка трябваше да мобилизира и Халидон.

Джеймс Фъргюсън беше възбуден. Това чувство го обземаше всеки път, когато важни неща се случваха зад лещите на микроскопа и той знаеше, че е първият наблюдател или поне първият свидетел, който разпознава ставащото.