Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Доктор е дрънкало, сър! Барък спи два-три часа. Ако не мъртъв, ние носи него на Брако Бийч. Океан спокоен преди изгрев-слънце, а лодка може бъде много нежна, сър. Ние него отведем.

— В думите му има здрав смисъл, Алекс — съгласи се Тъкър без никакво колебание. — Приказките на нашето медицинско приятелче са несъстоятелни. Това е въпрос на алтернатива. А ние и двамата знаем, че повечето ранени мъже могат да издържат едно пътуване, ако им се дадат няколко часа, за да се съвземат.

— Какво ще правите, ако полицията дойде тази нощ и претърси?

Отново думата взе Лорънс като човек, който знае какво говори:

— Аз каза на Тък, сър. Човекът в тази стая има индианска треска. Гадната миризма помогне. Фалмутски полицаи много уплашени от индианска треска.

— Както и всички останали — додаде Сам, смеейки се.

— Вие сте много изобретателни — каза Маколиф. Но не го каза просто така, той си го мислеше.

«Индианска треска» беше евфемистичното название за особено отвратителна разновидност на енцефалита, рядко, но въпреки това реално заболяване, обикновено разпространяващо се в хълмистата провинция. То предизвикваше подуване на мъжките тестикули, които ставаха няколко пъти по-големи от обикновените си размери, и оставяше мъжа импотентен, като го превръщаше в гротескна фигура на всеобщо посмешище.

— Сега идете поспи, Маколиф, сър… Моля.

— Да, да. Ще ида. Ще се видим след няколко часа.

Алекс се вгледа в Лорънс, преди да се обърне и да влезе вътре. Удивително. Флойд беше мъртъв, Барък — едва жив и хилещият се, винаги безгрижен преди младок, който изглеждаше толкова наивен и игрив в сравнение с очевидно по-старшите от него, вече не беше същият. Той се беше превърнал за броени часове в лидер на своето поделение, господар на групичката си. Бързо разви чувството за авторитет, въпреки че все още се изпитваше нуждата от доизграждането му. «Сега идете поспи… Моля.» След ден или два това «моля» щеше да изчезне. Тогава ще остане само заповедта. Така е открай време: службата изгражда мъжа.

Сам Тъкър му се усмихна в ярката лунна светлина на Ямайка. Изглежда, че четеше мислите на Алекс. Или си припомняше първата самостоятелна геоложка експедиция на Маколиф. Тъкър също беше там. Експедицията беше на Алеутските острови, през пролетта, и един човек умря, защото Алекс не беше достатъчно твърд при въвеждането на дисциплина в групата, отговаряща за сондирането на цепнатините в леда.

Алекзандър Таркуин Маколиф бързо узря след онази пролет на Алеутските острови.

— Ще се видим по-късно, Сам.

Алисън лежеше на леглото. Настолната лампа светеше. До нея се намираше архивната касета, която той беше изнесъл от Карик Фойл. Външно изглеждаше спокойна, но се чувстваше вътрешната й напрегнатост. Маколиф съблече ризата си, хвърли я на стола и отиде до циферблата на стената, който задвижваше вентилатора над главите им. Включи го. Четирите перки, провесени от тавана, се завъртяха, пърпоренето им се сливаше със звука на далечния прибой отвън. Той се разходи до бюрото, до кофичката, в която ледът се беше разтопил наполовина. Плуващите из водата кубчета щяха да стигнат обаче за две питиета.

— Искаш ли скоч? — Той зададе въпроса си, без да я погледне.

— Не, благодаря — отговори тя със своя мек английски акцент. Мек, но стегнат, толкова типичен за британската реч и с онзи неизказан подтекст на висша рационалност.

— А аз бих си пийнал.

— Мисля, че ти се полага.

Той наля уискито в хотелската чаша, пусна в него две ледени кубчета и се обърна с лице към нея:

— Искам да ти отговоря, преди да си ме попитала. Нямах представа, че тази нощ нещата ще вземат такъв обрат.

— Би ли отишъл, ако знаеше предварително?

— Разбира се, че не… Но всичко свърши. Вече имаме това, което ни трябва.

— Това? — Алисън докосна архивната касета.

— Да.

— От това, което ти ми разказа… И ти вярваш на думите на един умиращ дивак, който се позовава на казаното от друг мъртъв фанатик!

— Мисля, че квалификациите ти са малко пресилени. — Маколиф отиде до стола, недалече от леглото и седна, гледайки я съсредоточено. — Аз все още няма да защитавам никого. Ще почакам. Първо ще открия какво има тук вътре, ще направя каквото ми кажат, че трябва да направя и ще видя какво ще се случи.

— Звучиш адски уверен и аз не мога да разбера защо. Ти беше ранен. Един куршум не те е убил за някакви си пет инча. Сега си седиш спокойно тук и ми обясняваш, че просто изчакваш, за да видиш какво ще се случи. Алекс! За Бога, какво правиш?