Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Барък го издирват — тихо обясни Алекс. — Ще го тикнат в затвора, преди да са извадили куршума от тялото му.

— Аз дълбоко се съмнявам, че те ще си направят труда да го извадят.

— Какво е вашето лекарско заключение? — попита Алекс, палейки цигара.

— Той би имал шанс, ако остане абсолютно неподвижен. Но само шанс. Аз обгорих коремната стена. Тя лесно може да се затвори. Прелях му кръв… Да, в кабинета си имам малко количество от определени кръвни групи. Той е крайно изтощен. Ако преживее два или три дена, ще имаме някаква надежда.

— Но вие не вярвате — отбеляза Маколиф.

— Не. Имаше твърде голям вътрешен кръвоизлив. Моят подвижен операционен инструментариум не е от най-добрите. Е, моят помощник ще изчисти. Ще изнесе чаршафите, превързочните материали, всичко, напоено с кръв. За съжаление миризмата на етер и дезинфектанти ще остане. Дръжте външните врати отворени винаги, когато имате възможност за това. Лорънс ще се погрижи никой да не влиза тук.

Алекс се изхлузи от стената и се облегна на нея.

— Докторе, предполагам, че сте част от организацията на Барък. Ако така я наричате.

— Думата приляга много за тези обстоятелства.

— Но вие знаете какво става:

— Не и в детайли. Нито пък искам. Моята функция е да съм на разположение, когато потрябвам като медицинско лице. Колкото по-малко се намесвам иначе, толкова по-добре за всички.

— Но вие можете да предадете нещо на хората, нали?

Докторът се усмихна:

— Под «хора» предполагам, че подразбирате последователите на Барък.

— Да.

— Има определени телефонни номера… обществени телефони и определени часове. Отговорът ми е — «да».

— На нас ще ни трябва поне още един човек. Флойд беше убит.

Алисън Бут въздъхна. Очите й бяха приковани в Алекс. Тя протегна ръка и погали превръзката му. Той захлупи ръката й с дланта си.

— О, господи! — прошепна тя.

Докторът вдигна очи към Алисън, като се направи, че не забелязва движението й. После пак се обърна към Маколиф.

— Барък ми спомена. Вероятно ще имаме проблем. Не знаем още. Геоложките проучвания са под стриктно наблюдение. Флойд беше част от екипа и полицаите рано или късно ще открият това. И Вас ще разпитват. Естествено, вие не знаете абсолютно нищо. Носете дълги ръкави за известно време — поне няколко дена, докато раната може да бъде покрита с пластир. Заместването на Флойд с някой друг сега може да се превърне в самозалагане на капан.

Алекс кимна неохотно.

— Разбирам — тихо каза той. — Но аз имам нужда от друг човек. Лорънс не може да изпълнява тройна служба…

— Мога ли да ви предложа нещо? — попита докторът с тънка усмивка и в погледа му се появи едва доловима многозначителност.

— И какво е то?

— Използвайте Британските разузнавателни служби. Не би трябвало да ги игнорирате.

— Иди да поспиш, Сам. Лорънс, нуждаеш се от същото. — Алекс се обърна към двамата мъже на терасата. Докторът си беше отишъл. Асистентът му остана с Барък Мур. Алисън беше влязла в стаята на Маколиф и бе затворила вратата. — Нищо няма да се случи тази нощ, освен може би полицията, която ще ме разпитва за подчинения ми, когото не съм виждал от ранния следобед.

— Ти знае к'во да каже, нали, сър? — Лорънс зададе въпроса с такъв авторитет, като че ли той самият щеше да довърши отговора.

— Докторът ми обясни. Барък го инструктирал.

— Трябва да изглежда много ядосан, сър! Флойд презряна «чернилка» — крадец от Окий. Сега ти знае: неща от камион откраднати. Ти страшно много ядосан, сър!

— Никак не е честно, нали? — каза Алекс тъжно.

— Прави каквото ти се казва, момко — контрира го Сам Тъкър. — Той знае какво говори… Аз ще подремна тук. И без друго мразя проклетото легло.

— Не е необходимо, Сам.

— Не ти ли е хрумвало, момче, че полицията може да нахълта, без да оповести предварително появяването си. Ужасно мразя, когато се появят изневиделица и обърнат стаите с краката нагоре.

— О, боже… — каза Маколиф с умора в гласа.

Беше изтощен от неадекватността си, от това, че непрекъснато беше принуждаван да я осъзнава. — Не помислих за това.

— Нито пък проклетият доктор — отвърна Сам. — Обаче Лорънс и аз помислихме. Ето защо ще пазим на смени.

— Тогава ще се включа и аз.

— Ти направи достатъчно тази нощ, сър — каза твърдо Лорънс. — Ранен си… Може полицаи няма довтасат толкоз скоро. Флойд няма в себе си документи. Рано утре Сам Тъкър и мене изнася Барък оттук.

— Докторът каза, че е по-добре да не го местим.