Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Най-напред чакаха на брега на реката, а салът подскачаше нагоре-надолу, поднасян от течението. После нагазиха до кръста във водата. Барък все си поглеждаше часовника, а Алекс пристъпваше от крак на крак, тъпчеше меката кал на дъното и придържаше бамбуковия сал, за да не се клатушка толкова силно.

— Не можем повече да чакаме, мой човек! — каза Барък. — Чуват се вече надолу по хълма. Наближават ни!

Маколиф не долавяше никакви други звуци, освен ромона на реката и припляскването на вълничките върху сала. И гласа на Барък.

— Не можем да го изоставим!

— Нямаме избор. Искаш ли да те надупчат?

— Не. А и няма за какво. Ние само откраднахме документите на един мъртвец. По негово нареждане. Това не е повод да те застрелят. Освен това вече имаме достатъчно мъртъвци, по дяволите!

Барък се изхили:

— Къса ти е паметта, мъжки! Горе във високата трева има един мъртъв полицай. Без съмнение Флойд прибра поне него със себе си. Е, Флойд беше стрелец… А твоята глава ще я откъснат. Полицаите от Фалмут няма и да се поколебаят за това.

Барък беше прав. Къде, по дяволите, беше Уайтхол?

— Да са го застреляли? Смяташ ли, че е ранен?

— Мисля, че не е, човече. Но кой може да е сигурен?…

Чарли обаче не направи каквото му казах. Той изтича на югозапад, към полето.

Единичен лъч светлина се защура по обраслите брегове на реката на около сто ярда нагоре по течението.

— Гледай! — извика Алекс.

След това се появи втори, а после и трети лъч. Три танцуващи стълбчета светлина, размахани към реката отдолу.

— Не можем повече да чакаме, мой човек! Скачай и се хващай на пръта за управление!

Двамата избутаха сала в средата на течението и скочиха върху вълнообразната бамбукова повърхност.

— Аз ще ида отпред! — извика Мур, катерейки се през издигнатата, пригодена за сядане и дори снабдена с облегалка част, използвана от туристите, наслаждаващи се на красотата на Марта Брей. — Остани отзад, човече! Създай работа на пръта и когато ти кажа, спри и спусни краката си през задния борд!

Маколиф се втренчи на оскъдната лунна светлина, докато се опитваше да разбере кой е управляващият прът сред привързаните цилиндрични бамбукови стъбла. Той се оказа вклинен между долния парапет и палубата. Алекс го вдигна, потопи го във водата, а после и в тинята под нея.

Салът навлезе в бързея и се понесе надолу по течението. Мур стоеше приведен напред и използваше своя прът, за да отблъсква навреме бързо движещото се бамбуково корито от предателски стърчащите над водата камъни, готови да се врежат в корпуса и да го разцепят; Наближаваха един от завоите на реката. Барък извика:

— Сядай върху задницата! Провеси крака във водата! Побързай, мъжки!

Алекс изпълни това, което му беше наредено, а малко след това му се изясни и защо трябваше да го направи. Забавянето, получено благодарение на тежестта и спускането на краката му във водата, даде възможност на Мур да прекара благополучно сала през миниатюрен архипелаг от опасни подводни скали. Блъскаха се вляво и вдясно, в и над извисяващите се назъбени камъни. На два пъти Маколиф си помисли, че салът ще се килне и изхвърчи далеч от водата.

Поради шума от грубото задиране и това, че вниманието му бе изцяло погълнато от бързея, Алекс не успя в първия момент да разбере, че се стреля. Осъзнаването дойде по-късно, заедно с ужилването и парещата болка в лявата ръка. Един куршум беше нагризал плътта му. Струйка кръв протече по ръкава му. Чак тогава, сред омаята на лунната светлина, той чу стакатото на изстрелите.

— Залегни, човече! — изкрещя Барък. — Прилепи се към сала! Не могат да ни последват. Вече минаваме завоя. Има пещера. Много пещери. Те водят към Брей Роуд… А-а-а!

Мур се присви, изпусна пръта и се хвана за корема. После се свлече върху палубата. Алекс се присегна към продълговатата архивна касета, напъха — я в колана си и запълзя към предната част на сала. Барък Мур се гърчеше: беше жив.

— Лошо ли си ударен? Доста зле!… Остани долу! Ако заседнем, скачай във водата и бутай… Все покрай завоя, човече.

Барък изгуби съзнание. Бамбуковият сал премина през плитчина с чакълесто дъно и най-накрая достигна последната извивка на завоя, където водата беше дълбока, а течението мощно и по-бързо от преди. Стрелбата спря. Бяха извън полезрението на Трелоунската полиция.

Маколиф поизправи рамене. Архивната касета се бе врязала в кожата под колана му. Лявата му ръка пулсираше от болка. Реката се превърна в огромен гладък басейн. Течението се чувстваше дълбоко някъде под повърхността. Отсреща, по диагонала, се виждаха стръмни скали, рязко извисяващи се над бреговете на реката.