Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Искаш ли помощ? — попита той.

— Мястото не е достатъчно за двама — отвърна Барък като започна да чука по продължение на цепнатините.

Три минути по-късно Мур бе успял да отдели първия блок от спойващия го в зидарията хоросан и започна да го отмества като бавно го издърпваше от стената на резервоара. Сега Уайтхол държеше прожектора и не откъсваше очи от действията на Мур. Най-накрая блокът беше изваден. Флойд се протегна надолу и го пое от ръцете на Барък.

— Какво има отзад? — Уайтхол насочи лъча светлина в зейналата дупка.

— Пространство, човече. Кафява пръст и празно пространство — каза Мур. — И май — капак на друга кутия. Доста по-голяма.

— За бога! Хайде, размърдай се!

— Добре де, Чарли. Нямаме уговорка за вечеря в «Хилтън» на Мо'Бей — захили се Барък. — И нищо няма да бъде преписано от някоя скрита мангуста.

— Успокой се — докато говореше, Маколиф не вдигна поглед към Уайтхол, нямаше желание за това. — Имаме цяла нощ на разположение, нали? Убихме оня мъж отвън. Единствено той имаше някакъв шанс да ни попречи. И ти реши, че това е достатъчна причина, за да умре.

Уайтхол се обърна и се втренчи в Маколиф.

— Убих го, защото се налагаше.

След това той отново превключи цялото си внимание върху Барък Мур.

Вторият блок беше освободен с много по-малко усилия, отколкото първия. Барък пъхна ръка в дупката, подпря камъка отзад и го заразклаща дотогава, докато цепнатините се разшириха достатъчно и той изскочи нацяло. Флойд пое каменния блок и го постави внимателно на една страна.

Уайтхол залегна срещу дупката и освети с фенерчето във вътрешността й.

— Това е архивна касета. Трябва да ми я подадеш.

Той връчи фенерчето на Флойд и се разтегна, провесен в дупката, докато Барък измъкваше кутията от пръстта и най-после му я подаде.

— Направо изключителна! — пророни Чарлз, прокарвайки пръсти по продълговатата кутия, докато с коляно притискаше към пода капака на другата. Уайтхол нямаше доброволно да се раздели с нито едно от двете си драгоценни притежания.

— Касетата ли имаш пред вид, човече? — запита Мур.

— Да — Уайтхол преобърна кутията, след това отново я изправи, за да може Флойд да прокара лъча на прожектора по нея. — Не мисля, че някой от вас разбира. Без ключове или специални инструменти ще ни трябват часове, за да отворим тези проклети касети. Водонепромокаеми, вакуумирани, никакъв достъп на въздух и обезопасени срещу всякакви опити за проникване в тях. Дори специална дрелка не може да пробие метала, от който са направени… Ето, вижте!

Ученият посочи нещо, написано на обратната страна на кутията.

— Компания за трезори «Хичкок», Индианаполис. Най-добрите в света. Музеи, библиотеки, правителствени архиви — всички използват «Хичкок». Просто невероятни!

Точно тогава се разнесе звукът. Все едно земята се разтърси от експлозия, въпреки че шумът бе все още далеч. Някаква кола завиваше с пълна газ от долния път във входната алея и гумите й изсвириха при рязкото превключване на скоростите. След нея — още една.

Четиримата мъже се спогледаха. Бяха стъписани. Някой или някои се опитваха да се намесят. Струваше им се невъзможно, нереално.

— Боже Господи, Исусе! — Барък изскочи от ямата.

— Вземи инструментите, глупако! — изкрещя Уайтхол. — Твоите отпечатъци са навсякъде по тях!

Флойд, по-бърз от Барък, скочи в резервоара, сграбчи чука и длетото и ги напъха по джобовете на куртката си.

— Към стълбището, момчета. Това е изходът!

Барък се втурна към стълбите. Маколиф се присегна към първата кутия в краката на Уайтхол. В същия миг Уайтхол вече здраво я беше стиснал.

— Не можеш да носиш и двете, Чарли — каза Алекс, отговаряйки на зверския поглед, хвърлен му от Уайтхол. — Тази ще взема аз!

И той сграбчи кутията, издърпа я от ръцете на Уайтхол и се затича след Мур по стълбите. Колите, в стържещ контрапункт, се носеха някъде наблизо.

Четиримата мъже изкатериха стълбите в индийска нишка и притичаха през късия коридор в тъмната, незастлана с килим, всекидневна. Светлините на предните фарове присветнаха през пролуките на кепенците, изработени от тиково дърво.

Първата кола вече бе достигнала мястото за паркиране пред къщата. Чу се трясък от затваряне на врати. Втората, избумтя само на секунди след нея.

В ъгъла на стаята, на оскъдната светлина, процеждаща се през процепите, можеше да се види онова, което бе станало причина за нахлуването: портативен радиопредавател за постоянна връзка. Барък се озова с един скок до него и с премерен удар на юмрука си смаза първо едната, а после и другата му антенка.