Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Писъците станаха по-високи, придружени от глух тропот по тресящата се земя. Алекс можеше да наблюдава Барък и Флойд на лунното осветление. Те шляпаха по земята като подлудели животни; ужасните звуци, издавани от подскачащите им глави, достигнаха своето кресчендо. Сякаш наистина диви прасета се боричкаха във високата трева.

Вратата на дома на Пиърсол се отвори с трясък. Пазачът, с пушка в ръка, изникна там заедно с кучето. Животното изтича по моравата и се втурна в посоката на истеричните звуци и твърде характерната човешка миризма.

Маколиф коленичи, хипнотизиран от онова, което последва в лунната светлина на Ямайка. Барък и Флойд пропълзяха обратно до пасището, като се пазеха да не покажат главите си над тревата и без да намаляват височината на своите животински крясъци. Доберманът се стрелна през моравата и нагази, без да намалява темпото, в избуялата трева. Към протяжния вой и грухтенето се прибави и яростният лай на раздразненото куче. Но в суматохата на ужасяващите звуци Алекс все пак успя да дочуе серия глухи изстрели: пистолетът с анестезиращите капсули беше задействан неколкократно.

Изведнъж силен вик заглуши издаваните от мъжете животински крясъци; пазачът изтича до края на моравата, пушката му беше готова за стрелба. И преди Маколиф да може да осъзнае или разбере какво става, Чарлз Уайтхол сграбчи шепа камъни и ги запрати към осветения басейн. След това — още една.

Пазачът се извъртя и тръгна към водата. Уайтхол избута Алекс от пътя си, притича до края на високата трева и неочаквано изскочи на моравата точно пред него.

Маколиф гледаше и не вярваше на очите си.

Уайтхол, изтънченият учен, мъжът с деликатното телосложение, «Чарли Господина», се хвърли към мъжа, сграбчи го за гушата, като същевременно жестоко го ритна в корема, после стисна китката му, извиваше я дотогава, докато пушката падна от ръцете му. Мъжът изгуби почва под краката си, превъртя се и тупна на земята. Докато той все още потреперваше в тревата, Уайтхол бързо се прицели и с все сила заби тока на обувката си в черепа му, под челото. Тялото потръпна конвулсивно, след което притихна.

Писъците секнаха. Настъпи тишина.

Барък и Флойд се втурнаха през високата трева към моравата. Барък проговори:

— Благодаря ти, Чарли, човече. Сляпата стрелба можеше да ни улучи.

— Трябваше да го направя — отговори, спокойно Уайтхол. — Аз трябва да се запозная с онези документи.

— Да вървим тогава — каза Барък Мур. — Флойд, внеси тази свиня вътре и го завържи някъде.

— Не губете време — отряза ги Уайтхол, отправяйки се към къщата с кутия под мишница. — Просто го хвърлете в тревата. Мъртъв е.

Когато влязоха вътре Флойд ги поведе към стълбите на избеното помещение — в мазето на Пиърсол. Резервоарът се намираше в западната част и беше около шест стъпки дълбок, а на ширина — пет. Стените бяха сухи. Паяжини опасваха външните стени и покрива му. Барък забърса ефирните препятствия, изпречили се на пътя му и се спусна в отвора.

— По какво ще разбереш кои са блоковете? — попита припряно Уайтхол, стискайки здраво в ръка черната правоъгълна кутия.

— Има начин. Докторът ми обясни — отвърна Мур, докато изваждаше кутия кибрит от джоба си.

Той драсна една клечка и се вгледа в централната линия, като започна от север и бавно се завъртя по посока на часовниковата стрелка. Държеше запалената клечка близо до стената и се взираше в цепнатините между блоковете в долната половина на ямата.

— Земен фосфор — отбеляза, Уайтхол тихо. — Събира се по ръбовете на бетона.

— Така е, човече. Но не е много. Стига само колкото да произведе малко пламъче или прашене.

— Губиш ценно време — изсъска Уайтхол. — Завий наляво, към северозападната точка, не към твоето «дясно».

Тримата мъже едновременно се вторачиха в учения.

— Какво ти става, бе Чарли, човече? — Барък беше стъписан.

— Прави каквото ти казвам!… Моля те.

— Пак ли символите на араваките? — попита Маколиф. — Онова… «пътуване към смъртта» или както там го наричаше? Надясно от залязващото слънце?

— Радвам се, че го намираш забавно.

— Ни най-малко, Чарли. Уверявам те: ни най-малко — отговори меко Алекс.

— Охо… — Барък подсвирна докато малки пламъчета избухнаха от цепнатините на резервоара. — Чарли, ти имаш мозък в главата си, човече! Ето ги… Флойд подай ми инструментите!

Флойд бръкна в куртката си и извади дванадесет сантиметрово длето и сгъваем метален чук. Подаде ги на висшестоящия.