Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Онова, което правеше «Роб. Мидълджон» значим, беше следното откритие на Пиърсол:

«Писар на Нейно Величество. Спениш таун. 9 февруари 1739 г. /Док. отн. Мидълджон, З. И. П. 641./»

И т.н.

«Писар на Нейно Величество, Спениш таун, 20 април 1739 г. /Док. отн. Мидълджон, З. И. П. 641./»

Робърт Мидълджон. Майор. Западноиндийски. полк 641. В година 1739-та от Христа е бил важен за някого. Но за кого? Защо?

Беше отнело седмици на Уолтър Пиърсол да открие в архивите на Института следващата връзка. Второ име. Но не през осемнайсети век, а 144 години по-късно. В течението за 1883 година.

«Фаулър, Джеръми, чиновник, Външно министерство.»

Някой си Джеръми Фаулър взел документи от архивите на новата столица Кингстън «по нареждане на Външното министерство на Нейно Величество кралица Виктория. 7 юни 1883 г.»

Въпросните колониални документи бяха озаглавени просто «Документи на Мидълджон», 1739.

Уолтър Пиърсол размишлявал. Възможно ли е в «Документа Мидълджон» да се споменава пак племето на Акуаба, така както и в предишния? И не е ли бил запазен в архива просто от недоглеждане? Ами изземането на документите от оня Джеръми Фаулър на 7 юни 1883 година?

Пиърсол беше летял до Лондон и бе използвал авторитета си на учен, за да получи достъп до отчетите на западноиндийския регион, съхранявани във Външното министерство. Тъй като той се занимавал с изследване на въпрос с почти стогодишна давност, Външното министерство му беше разрешило. Архивните работници били твърде отзивчиви. Но нямало заведени документи от Кингстън в годината 1883-та. Джеръми Фаулър, чиновник на Външно министерство, беше откраднал «Документа Мидълджон».

Изгубената нишка трябвало да се открие. Уолтър Пиърсол имал две отправни точки: името «Фаулър» и годината — 1883-та в колониална Ямайка. Тъй като се намирал в Лондон, той решил да издири наследниците на Джеръми Фаулър. Това не било трудна задача.

Фаулърови — синове и чичовци — били собственици на брокерска къща на Лондонската Стокова Борса. Най-възрастният бил Гордън Фаулър, ескуайър, прапраправнук на Джеръми Фаулър, чиновник на Външно министерство в колонията Ямайка. Уолтър Пиърсол разпитал стария Фаулър под предлог, че изследва последните две десетилетия от управлението на кралица Виктория на остров Ямайка и името «Фаулър» било от изключителна важност. Поласкан, старият джентълмен му предоставил достъп до всички книжа, албуми и документи, свързани с Джеръми Фаулър.

Тези материали разкривали една история, не съвсем нетипична за онези времена: млад човек от «средно потекло» постъпва на работа в Колониалните служби и прекарва много години в далечно, забутано място, само и само да се върне в Англия позабогатял. Всъщност достатъчно, за да пазарува смело на Борсата през последното десетилетие на деветнайсети век. Благодатно време, оказало се източник на сегашното Фаулърово богатство.

Това било едната част от загадката. Но следата «Джеръми Фаулър» водела и към Колониалните служби. И Уолтър Пиърсол се завърнал в Ямайка, за да търси втората половинка.

Той се ровел ден след ден със седмици в писаната история на Ямайка. Прегледал всичко, свързано с годината 1883-та. Било къртовски труд. И най-накрая го открил. 25 май 1883 година.

Било свързано с изчезването на малки групи англичани, обикновено ловни дружинки. Нещо, на което не се отдавало особено значение. Непрекъснато имало такива случаи на изгубени в Сините планини и тропическите джунгли. Те били откривани с помощта на скаутски групи, съставени от чернокожи, но предвождани от други англичани.

Така бил намерен и този изгубил се мъж. Писарят на Нейно Величество — Джеръми Фаулър. Не чиновник, а официален кралски писар. Ето защо отсъствието оправдавало мястото, отделено му в записите. Кралският писар не бил незначителна фигура. Той не бил някакъв си оземлен дребен благородник, а личност.

Старото вестникарско описание било кратко, неточно и странно. Мистър Фаулър бил видян за последно вечерта на 25 май, събота, в кантората си. Не дошъл на работа в понеделник и не се появил до края на работната седмица. Нито пък бил спал в квартирата си. Шест дена по-късно мистър Фаулър се озовал в гарнизона на Флийткорс, южно от непроходимия Кок Пит, ескортиран от няколко негри марони. Бил излязъл с коня си за обичайната неделна езда. Конят му го бил хвърлил, той се изгубил и се скитал няколко дена, докато не го намерили мароните.

Изглеждало нелогично. Уолтър Пиърсол знаел, че в онези години мъжете не яздели сами през такива територии. И ако някой го бил направил, а в случая — мъж, достатъчно интелигентен, за да бъде писар на Нейно Величество, то той би знаел, че трябва да завие наляво, ориентирайки се по слънцето и да достигне южното крайбрежие в разстояние на няколко часа, в най-лошия случай — на цял ден.