Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— О, обезателно ще му предам… А сега искам да ти кажа нещо, Фърджи, глупако. В момента ти си срещу обектива на един шибан «Кандид».

Мъжът говореше тихо.

— Какво имате предвид?

— Точно зад тебе е, Фърджи, тиквенико.

Фъргюсън се обърна рязко към високата телена ограда и празното пространство зад нея. В сянката на вратата стояха двама мъже. Те излязоха бавно оттам и се приближиха, може би на около тридесет ярда от него. Един от мъжете носеше в ръката си триножник, на който беше закачен фотоапарат.

— Как да таксувам това?

— Само като малка застраховка, Фърджи, смотаняко. Общият ни приятел е много чувствителен на тема «споразумения». Схващаш, нали? Инфрачервен филм, бебчо. Мисля, че знаеш какво е това. А ти току-що направи лудо шоу, с броенето на някакви пари и с приемането на нещо си от тип, който не се е появявал на публично място северно от Каракас вече повече от шест месеца. Виждаш ли, нашият общ приятел ме накара да долетя от Рио само и само да се снимам… с теб.

— Не може да ми направите това! Никой не би му хванал вяра!

— Защо пък не, тъпанарино? Ти си един дребен гладен плъх. Знаеш к'во имам предвид, нали? Дребните алчни плъхове като теб лесно ги премятат… А сега ме слушай внимателно, задник такъв. Вие с Артър сте едно на едно. Само, че това, което Артър има срещу теб е малко по-сериозно. Това филмче може да повдигне много въпроси, на които ти не би могъл да намериш смислени отговори. Аз съм човек с лоша слава, Фърджи. Много вероятно е да те изхвърлят от острова, но по-вероятно е първо да те вкарат в дранголника. Ти не би издържал и петнайсет минути в компанията на ония отрепки. Знаеш за к'во ти говоря, нали? Те биха ти смъкнали кожата, глупако, бавно и мъчително, пласт по пласт… Сега вече ще бъдеш добро момче, Фърджи. Артър каза да задържиш хилядарката. Сигурно ще ти се отдаде възможност да я заработиш.

Мъжът размаха празния плик:

— Върху това има два комплекта отпечатъци. Твоите и моите… Чао, бейби. Трябва да се измитам оттук. Връщам се там, откъдето няма да ме екстрадират.

Мъжът на два пъти форсира двигателя, рязко превключи скоростите, направи един елегантен полукръг с триумфа и изчезна в тъмнината на «Харбър стрийт».

Джулиан Уорфийлд се намираше в Кингстън. Беше долетял преди три дни и използваше всички възможни канали в «Дънстоун», за да разбере какво се крие зад странното поведение на Алекзандър Маколиф. Питър Йенсен се беше придържал стриктно към дадените му инструкции и беше държал Маколиф непрекъснато под око, като подкупваше хората от рецепцията, портиерите и шофьорите на таксита, за да го информират за всеки ход на американеца.

И винаги той и жена му стояха настрани, все едно че нямат нищо общо с това щателно разследване.

Това беше най-малкото, което можеше да направи за Джулиан Уорфийлд 10 10 Букв. прев. — бойно поле, алюзия с ролята на героя в сюжета, основател на финансовата империя «Дънстоун», която води войната. — Б.пр. … Той би направил всичко, за което го помолеше Джулиан, всичко, което поискаше от него «Дънстоун Лимитид». Щеше да даде всичко от себе си за човека и организацията, които измъкнаха него и жена му от долината на отчаянието и им предоставиха един свят, в който те можеха да живеят и работят: работа, която обичаха, пари и сигурност. Това беше нещо недостижимо за повечето академични двойки. На тях им стигаше. Стигаше, за да забравят.

Джулиан ги бе открил преди двайсет години: бити, свършени, унищожени от събитията. Бяха разорени и нямаше къде и при кого да отидат. Той и Рут бяха арестувани. По времето на всеобщата лудост, времето на Клаус Фаш и Гей Бърнис, на присъди, родени от прекомерно залитане и слепи увлечения. Той и жена му допълваха скромния си академичен доход като работеха за правителството на секретни геоложки обекти. Търсеше се петрол, злато, ценни минерали. И те на драго сърце предаваха всичко, систематизирано от тях в отделни папки, на човек от Съветското посолство. Просто един порив на чувството за равенство и справедливост.

И бяха заловени. Но Джулиан дойде да ги види.

Джулиан Уорфийлд им предложи да им възстанови отново живота, който са водили. В замяна на това от тях се искаше да изпълняват определени поръчения, свързани и несвързани с правителството, спрямо персонала на дадени компании, в Англия и извън пределите й. Но винаги в рамките на високата им квалификация и собствените им професионални цели.

Всички обвинения срещу тях бяха снети от най-високо място. Била извършена ужасна грешка спрямо тези високо уважавани членове на академичната общност. Скотланд Ярд им поднесе извиненията си. Наистина го направиха.