Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Няколко минути по-късно Лорънс драсна друга клечка и я задържа високо дотогава, докато получи потвърждение от приближаващия плавателен съд. В следващия момент двете пламъчета бяха изгасени почти едновременно и негърът се затича обратно през пясъка към «Бенгал Корт».

Сам Тъкър, който стоеше в тревата до ъгъла на сградата, се обърна и видя тичащия Лорънс. Той отиде до стълбите, водещи към брега, и го зачака. Чернокожият стигна до тях, двамата си размениха няколко думи, след което заедно се отправиха към вратата на стаята на Алисън Бут. Тъкър я отвори и те влязоха вътре. Двойната врата остана полуотворена.

Питър продължи да наблюдава мотела, като хвърляше поглед и към брега. Откъм терасата все още нямаше раздвижване, а малката лодка продължаваше да се плъзга по гладката повърхност на водата. Вече беше само на около триста или четиристотин ярда. Дълга, плоскодънна рибарска лодка, задвижвана от приглушен мотор. На кърмата седеше негър, облечен в някакви дрипи и с бяла сламена шапка на главата. Над малката палуба стърчаха въдици, отстрани на корпуса бяха надиплени мрежи. Създаваше се впечатлението, че един най-обикновен ямайски рибар е излязъл на утринен риболов.

Когато лодката стигна на двеста-триста стъпки от брега, чернокожият кормчия запали клечка кибрит и след това бързо я изгаси. Йенсен погледна към терасата. За секунди фигурата на Сам Тъкър изникна от тъмнината зад отворената врата. Той държеше единия край на носилка, в която лежеше мъж, увит в одеяла. Процесията се завършваше от Лорънс, който носеше другия край.

Като внимаваха да не клатят носилката, двамата мъже притичаха през терасата, надолу по стълбите, през пясъка и стигнаха до брега. Времето беше точно разчетено. Нямаше излишно суетене. На Йенсен му се стори, че всичко стана светкавично: в момента, в който лодката се удари в плитчината, Тъкър и Лорънс нагазиха във водата с носилката, прехвърлиха я много внимателно през борда и я положиха на дъното. Върху завития в одеялата мъж метнаха мрежите и мигновено рибарската лодка беше избутана обратно във водата от Сам Тъкър. Лорънс се беше приплъзнал и вече седеше на едно от ребрата й. Само секунди по-късно той съблече ризата си, измъкна от някаква вдлъбнатина на лодката и нахлупи на главата си стара, разръфана сламена шапка; издърпа една от въдиците, закрепени към палубата. Преобразяването беше цялостно. Конспираторът Лорънс се беше превърнал в летаргичен местен рибар.

Малкото плоскодънно корито направи завой, надипли огледалната повърхност и се отправи към хоризонта. Моторът бумтеше малко по-силно от преди. Явно кормчията искаше по-бързо да отдалечи от брега скъпоценния си товар.

Сам Тъкър помаха с ръка. Лорънс кимна и потопи въдицата във водата. Тогава Тъкър се обърна с гръб към миниатюрното заливче и тръгна бързо към «Бенгал Корт».

Питър Йенсен продължи да наблюдава как рибарската лодка се отправи през откритото водно пространство към носа. На няколко пъти Лорънс се навеждаше, за да оправя мрежите, но очевидно искаше да се убеди, че мъжът в носилката е добре. Изглеждаше, че междувременно издава и някакви нареждания към чернокожия, който стоеше при мотора. Слънцето вече беше изгряло. Щеше да бъде един горещ ден.

Питър забеляза, че двойните врати, водещи към терасата в стаята на Алисън Бут, останаха отворени. Ако имаше допълнително осветление, той би могъл да види, че вътре продължаваше да става нещо. Сам Тъкър излиза на два пъти, с тъмни найлонови торби, които остави във вътрешния двор. След това се появи втори мъж — Питър осъзна, че това е асистентът на директора — с черен цилиндричен съд в едната си ръка и огромен черен куфар в другата. Той ги остави на пода, наведе се за нещо, като се скри зад ниската стена, опасваща терасата, и почти веднага се изправи, държейки два издължени флакона, като подаде единия на Тъкър, който в този момент се появи на вратата. Питър си помисли, че това трябва да са аерозолни флакони. Двамата мъже си казаха нещо набързо и след това отново влязоха в стаята.

Не бяха минали и три минути, когато Тъкър и помощникът на доктора се появиха отново, но изглеждаха доста комични в опитите си да застанат едновременно в рамката на вратата. Десните ръце и на двамата бяха протегнати напред и във всяка имаше по един аерозолен флакон, от който изригваха облаци дребна роса.

Тъкър и чернокожият помощник най-съвестно бяха напръскали вътрешността на стаята със спрея.

Когато привършиха, те отидоха до найлоновите торби, куфара и големия цилиндричен съд, вдигнаха ги, размениха си набързо няколко думи и тръгнаха през моравата.