Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— О, нощницата на баба ми. Облякох я, след като ти заспа. Беше доста хладно, а и ти не прояви никакъв друг интерес, освен към задълбочения ни философски разговор.

Той отиде до края на леглото и седна до нея.

— Бях като курдисан, нали?

— Не можех да ти затворя устата. Просто нямаше начин. А пийна и доста скоч. Как е главата ти, между впрочем?

— Благодаря, добре. Все едно че съм глътнал Овалтин… и алкохолът просто не се задържа в тебе. И преди съм виждала това… О, извинявай. Забравих, че мразиш моите типично английски изказвания.

— Аз самият снощи направих няколко от този род, затова ще оттегля възраженията си.

— Вярваш ли още на онова, което ми каза снощи? На преценките си? Особено сега — в «хладната логика на заранта», както се казва?

— Мисля, че да. Същината на аргумента ми, а именно че никой не се сражава по-яростно за къс земя от живеещия на нея, се основава на тях… Да, аз им вярвам. Бих се чувствал много по-уверен обаче, ако Барък не беше ранен.

— Странно име: Барък. 12 12 Вероятно алюзия с barracks, казарми и революционен стил и начин на живот. — Б.пр.

— Странен човек. И много силен. Той е необходим, Алисън. Момчетата могат бързо да се превърнат в мъже, но те все още не са калени. Неговото знание е необходимо.

— На кого?

Маколиф се загледа в нея, в прекрасния начин, по който веждите й се извиваха въпросително над ясните й светлосини очи.

— На собствената му среда — просто отвърна той.

— Която не е средата на Чарлз Уайтхол 13 13 Букв. прев. — бяла зала. — Б.пр. . — В гласа й нямаше никакви въпросителни нотки.

— Така е. Те са различни. И аз мисля, че е необходимо… в този момент, при тези обстоятелства… фракцията на Барък да е поне толкова жизнеспособна, колкото е тази на Чар ли.

— Тази загриженост ми прилича на желание за намеса, скъпи.

— Знам. Така е, защото всичко ми се струва толкова объркано. Но на Уайтхол нещата не изглеждат такива, нито пък на Барък Мур. Те виждат едно просто деление, което се размътва от появата на втори и трети групировки… Не разбираш ли? Те не са разсредоточени. Първо вървят подир една цел, после подир друга, трета, знаейки предварително, че ще им се наложи да се срещнат един ден. Никой от тях не изпуска това предвид. Всеки събира ябълките, докато ходи по пътя си.

— Какво, какво? — Алисън се облегна отново на възглавницата. Тя с любопитство наблюдаваше Маколиф, който се взираше в стената без да вижда нищо. — Не мога да схвана последните ти думи.

— Не съм сигурен, че мога да ти го обясня, но ще опитам: глутница вълци наобикаля своите жертви, които са се сгушили в средата на кръга; те атакуват, мятайки се навътре и навън от създадения обръч и всичко това продължава, докато набелязаните жертви се объркат до степен на изтощение и невъзприемчивост — тогава вълците ги довършват.

Алекс спря. Чувстваше се объркан.

— Доколкото схващам, Чарлз и Барък са жертвите — опита се да му помогне Алисън.

— Жертвата е Ямайка, а Ямайка са те. Вълците — враговете — са «Дънстоун» 14 14 Букв. прев. — мрачният камък; dun — кредитор и агент на неизплатени данъци. — Б.пр. и всички, които тя представлява: Уорфийлд и шайката му от… световни манипулатори — Шательоровците на този свят; Британското разузнаване с техните елитаристи, такива като Талън 15 15 Вероятна алюзия с talon — нокът на хищна птица. — Б.пр. и неговата банда колониални опортюнисти; после — Крафтовците 16 16 Игра на думи: craft — умение, сръчност, но и хитрина, лукавство. — Б.пр. на този остров… вътрешните кръволоци, ако искаш така ги наречи. И най-накрая, може би дори прословутия Халидон 17 17 Вероятна алюзия с halidom — светиня, нещо свято. — Б.пр. , защото ти не можеш да контролираш нещо, което не можеш да откриеш и дори да го откриеш, може да се окаже, че то не може да бъде контролирано… Много са вълците.

— А и всичко е доста объркано — добави Алисън.

Маколиф се обърна и я изгледа.

— За нас, но не и за тях. Това е направо забележително. Жертвите са си изработили стратегия: хвани всеки вълк в момента, в който той атакува и го унищожи.

— Но какво общо има това с… ябълките?

— Ами аз просто прескочих от кръга към правата линия.

— Не сме ли прекалено отвлечени в разсъжденията си — отбеляза момичето.

— Но пък е така. Като всяка армия — аз не се заблуждавам, Чарлз Уайтхол и Барък Мур имат своите армии, та като всяка армия, която се придвижва напред, те поддържат и тила си. В нашия случай този тил са набраните влияние и подкрепа. Запомни това. Когато всички вълци са унищожени, те ще се обърнат един срещу друг. Затова Уайтхол и Мур трупат ябълки — влиянието си. — Маколиф отново млъкна и стана от леглото. Отиде до прозореца, дръпна завесите и се загледа в бреговата линия. — Тези примери изясниха ли ти нещата? — попита той меко.