Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Трелонската полиция идентифицира тялото на Флойд в 7:02 часа сутринта. Закъснението се дължеше на факта, че във Фалмут нямаха никакви възможности за установяване на пръстови отпечатъци, а освен това обитателите на околността явно не желаеха да сътрудничат на полицията, та се наложи те да бъдат измъквани от леглата им и докарвани един по един, за да огледат трупа на място. Капитанът беше убеден, че няма човек, който да не е разпознал надупченото от куршуми тяло. Но едва в 7:02 един старец, градинар от Карик Фойл, реагира при гледката на кървавото подобие на човек върху масата, което накара капитана да прибегне към по-крути мерки. Той запали цигара и я задържа на милиметри от лявото око на стареца, което придържаше отворено с пръстите на свободната си ръка. Най-сериозно каза на треперещия негър, че ще му изгори окото, ако не му каже истината. Старецът изпищя и му каза истината.

Мъжът, чийто труп лежеше на масата, бил работил при Уолтър Пиърсол. Името му било Флойд Котър.

Капитанът започна да върти на полицейските участъци в района, търсейки сведения за някой си Флойд Котър. Но не получи такива: никой не го беше чувал. Обаче продължи да настоява. Кингстън се интересуваше от д-р Уолтър Пиърсол. Не само преди смъртта му, но и след нея. Дотолкова, че се бяха погрижили да поставят денонощна охрана в къщата му на върха на хълма в Карик Фойл. Капитанът недоумяваше защо беше необходимо това. Но не бе негова работа да оспорва, а още по-малко да анализира заповедите, пращани от Кингстън. На него му стигаше да ги изпълнява. Каквито и да бяха съображенията за тормоза над белия учен преди това и неотслабващия интерес към жилището му след неговата смърт, те бяха от компетенцията на хората в Кингстън. Той просто изпълняваше заповеди. А ги изпълняваше добре, дори с ентусиазъм. Тази беше и причината да го изберат за префект на полицейския участък във Фалмут.

Затова продължи да се обажда и да пита за някой си Флойд Котър, мъртвец, чийто труп лежеше на масата и кръвта му не преставаше да капе от дупките в лицето, гърдите, стомаха и краката. Беше се наложило да разпръснат страници от вестник «Глиймър» 18 18 Букв. прев. — пръскащият искри, отблясъци. — Б.пр. по пода, за да попива в тях.

В осем без пет, когато капитанът се канеше да вдигне слушалката и да завърти до участъка в Шеруд Кънтент, телефонът иззвъня. Беше колегата му от Пуерто Секо, близо до залива Дискавъри 19 19 Прев. — откритие. — Б.пр. , с когото се бяха чули преди двайсет минути. Мъжът каза, че след разговора им се свързал със заместниците си от предишната смяна. Един от тях докладвал, че имало някой си Флойд в екипа на геолозите, с ръководител един американец на име Маколиф, който бил започнал проучвателните си работи по крайбрежната ивица преди около десет дена. Експедицията била наела група носачи от Очо Риос. Това станало чрез ДБТ 20 20 ДБТ — Държавно бюро по труда. — Б.пр. .

След това капитанът събуди директора на ДБТ в Оки. Мъжът беше напълно разсънен, когато пое слушалката, тъй като нямал телефон и трябвало да излезе от къщи и да се разходи до магазина на някой си Джони Кану, откъдето той — и почти всичките му съседи — провеждали телефонните си разговори. Шефът на трудовата заетост си припомни, че сред мъжете, наети от американеца Маколиф, имало един Флойд, но не можеше да си спомни фамилията му. Този Флойд просто се появил заедно с другите кандидати, които били научили за тази работа от местната клюкарска агенция. Той не се водел на отчет, нито пък някой от другите бил някога наеман.

Капитанът изслуша тирадата на директора и му благодари, без да го прекъсва нито с въпроси, нито с подсещащи забележки. Но след като приключи разговора, позвъни в Гордън Хаус, в Кингстън, на инспектора, който беше ръководил педантичното претърсване на къщата на Пиърсол в Карик Фойл.

Заключенията на инспектора съвпадаха с неговите. Убитият Флойд Котър, бивш служител на Уолтър Пиърсол, се беше върнал заедно с приятели да оплячкоса къщата, но му е било попречено.

Липсвало ли е нещо? Копано било в зимника? В стар резервоар за вода, който не се е използвал от години?

До обяд инспекторът щял да се приземи във Фалмут. Междувременно капитанът можел дискретно да разпита господин Маколиф. Ако друго не може да се направи, поне да се определи местонахождението му.

В девет и двадесет капитанът и неговият заместник минаха с колата си през портата на «Бенгал Корт».