Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Алекзандър беше убедително превъзбуден. Той беше ужасен и естествено съжаляваше, че Флойд Котър е изгубил живота си, но по дяволите, това обяснявало много неща. Някои много скъпи съоръжения липсвали от камиона с техниката им, оборудване, за което можело да се получат добри пари на пазара за крадени вещи. Очевидно този Флойд Котър бил извършил кражбата. Той е крадецът, бил е крадецът. Дали капитанът не иска списък на липсващите вещи? Имало геодометър, водоскоп, половин дузина компаси — ювелирна изработка, три полароидни филтърни екрана, пет чисто нови аптечки в чантички на Кралското дружество, фотоапарат «Ролейфикс» и още други по-малко ценни неща, които обаче не били евтини. Заместникът на капитана едва смогваше да записва в бележника си, докато Алекс изстрелваше какво «липсва». Два пъти го попита как се пишат някои от имената, а по едно време му се счупи и моливът. Това бяха няколко наистина ужасни минути.

Приключили с разпитването, капитанът и заместникът му се ръкуваха с геолога американец и му благодариха за съдействието. Маколиф ги наблюдаваше как се качват в колата си и им помаха приятелски за довиждане, докато тя набираше скорост към външната врата.

След като изминаха около четвърт миля, капитанът натисна спирачките на патрулната кола и спря. Той тихо заговори на заместника си:

— Връщаш се обратно, приятелю. През гората. И излизаш на плажа. Трябва да разбереш кой е при американеца, кой идва да го посещава.

Заместникът му свали униформената шапка с козирка и измачканата риза цвят каки с отличителните знаци на чина му, и се протегна да измъкне изотзад една зелена тениска. Нахлузи я през глава и излезе от колата. После застана на асфалта, разкопча колана си, изниза кобура на пистолета от кожения ремък и го подаде на капитана през отворения прозорец.

Капитанът се наведе и измъкна изпод таблото една смачкана черна бейзболна шапка, избеляла от пот и дълго носене. Подаде я на заместника си и се захили:

— Ние всички си приличаме, нали така, момче. Не си ли ти онуй приятелче, дето цял ден продава кокоруру?

— Винаги — Джон Кроу 21 21 Една от планините е Ямайка. Тук в см. на нарицателно на местното население. — Б.пр. , сър. Мангуста 22 22 Алюзия с поверието, че мангустата приема всякакви образи. — Б.пр. той не е.

Заместникът му се ухили и тръгна към гората, простираща се зад бордюра на пътя. Там имаше ръждива телена ограда — демаркационната линия, от която започваше имота на «Бенгал Корт».

Патрулната кола изгърмя надолу по пътя. Префектът на Фалмут бързаше. Трябваше да стигне навреме до залива Хафмуун 23 23 Прев. — полумесец. — Б.пр. , за да посрещне хидроплана, пристигащ от Кингстън.

Чарлз Уайтхол чакаше във високата трева на един хълм, гледащ към пътя за Прайъри-он-дъ-сий. Под мишницата си стискаше черната архивна касета, която беше затворена и залепена с помощта на ленти лейкопласт. Беше малко след дванайсет на обед и Маколиф трябваше всеки момент да се появи на пътя. Сам. Чарлз беше настоял за това. Което ще рече, че той бе настоял за това още преди да чуе думите на Маколиф, произнесени рязко, предохранително — че Барък Мур е мъртъв.

Барък — мъртъв. Бромуел Мур, училищният другар от преди толкова години там, в Савана-ла-Мар — мъртъв, убит от ямайски куршуми.

Ямайски куршуми. Ямайски полицейски куршуми. Така беше по-добре. Щеше да привлече нови кадри. Но в тази логика имаше и капка състрадание. Противоречие в термините, помисли си Уайтхол. Логиката не може да бъде нито добра, нито лоша, тя просто е логика. Но тъй като думите дефинират логиката, а думите могат да бъдат интерпретирани всякак, се стига до измамността на всички официални статистики: една служеща на себе си логика.

Умът му блуждаеше и той се разтревожи за себе си. Барък знаеше, както и той самият, че това, с което се бяха заели, не е детската игра на «сляпа баба». Нямаше никаква «баба» с привързани с шарена носна кърпа очи, размахваща метла в ръцете си и гонеща деца и пилци от двора, смееща се и мърмореща едновременно. Тази игра имаше други правила и играчи. «Бабите» с привързаните очи бяха заменени от държавни служители с фуражки, а метлите бяха станали автомати. Децата бяха идеите… много по-непоносими за униформените слуги на държавата, отколкото за неуспяващата да ги «хване» и разпознае «баба».

Барък беше мъртъв. Изглеждаше невероятно. Не че нямаше и добри последици от това. Барък не разбираше проблемите на острова им и следователно той не разбираше единствено верните решения. Решенията на Барък бяха старомодни, отпреди десетилетия. На първо място идваше силата. Мнозинството трябваше да се води от малцина много силни бойци. Може би само от един.