Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Той купува подарък за лейди. Защо не, сър?

Сам погледна Лорънс, после надолу към плажа, където Алисън се беше изправила, готвейки се да влезе във водата.

— Правдоподобно е, момче. Но трябва малко да го поукрасим. — Тъкър стана от стола и отиде до стеничката. — Мисля, че Алисън трябва да има рожден ден.

Телефонът иззвъня в стаята на Маколиф. Вратите бяха затворени, за да не пропускат вътре горещината и дрезгавият звън отекна зад плътно прилепналите прегради. Въпреки че Маколиф не бе съобщил подробности за своето късносутрешно заминаване от «Бенгал Корт», той не беше направил и опит да го скрие. В действителност той поиска от рецепцията пътна карта с обяснението, че излиза да се поразходи с колата. Следователно мъжът на рецепцията знаеше, че той не е в стаята си.

Тъкър стигна бързо до двойната балконска врата, отвори я и отиде до телефона.

— Господин Маколиф? — Мекият, прецизно изговарящ звуците глас на ямаец не остави съмнения у Сам. Това беше гласът на телефониста.

— Не. Господин Маколиф го няма. Да му предам ли някакво съобщение?

— Моля Ви, сър, звънят ми от Кингстън — господин Латъм. Задръжте, ако обичате.

— Разбира се. Кажете на господин Латъм, че на телефона е Сам Тъкър. Може да иска да говори с мен.

Сам затисна слушалката под брадата си, докато драскаше клечка кибрит, за да запали една пурета. Едва беше успял да си дръпне от нея, когато чу двойното изщракване — сигнал, че линиите са свързани. Чу се гласът на Латъм. Латъм, изпеченият бюрократ от Министерството 28 28 Алюзия с Lathe — една от петте административни области в графство Кент, символ на бюрокрацията. — Б.пр. , който също беше ангажиран с каузата на Барък Мур. Чувайки Латъм, Тъкър реши да му спести вестта за смъртта на Барък.

— Господин Тъкър?

— Да, господин Латъм. Алекс отпътува за Очо Риос.

— Много добре. Сигурен съм, че можете да се справите с положението. Ние успяхме да изпълним искането на Маколиф. Той се сдобива със своите вътрешни водачи няколко дена предварително. Те са в момента в Дуанвейл и ще отпътуват по път №11 към Куинхайд по-късно днес следобед.

— От Куинхайд е близо дотук, нали?

— Най-много на три или четири мили от мотела ви. Те ще ви телефонират, когато пристигнат.

— Как се казват?

— Те са братя. Маркъс и Джъстис Хедрик. Разбира се, те са марони. Двама от най-добрите водачи в Ямайка. Те познават Кок Пит като петте си пръста и на тях може да се разчита.

— Радвам се да го чуя. Алекзандър ще бъде доволен.

Латъм замълча, но очевидно не беше още свършил.

— Господин Тъкър…?

— Да, господин Латъм?

— Маколиф е променил плана на експедицията и това ще излезе наяве. Не съм сигурен, че разбираме…

— Няма нищо за разбиране, господин Латъм. Алекс взе решението от гледна точка на по-централното географско местоположение. По този начин вероятността да се сгреши, е по-малка. Това е като да прекараш ъглополовяща в триъгълник от координати, намиращи се на полуокръжност. И моето мнение е същото. — Тъкър всмукна от пуретата си, мълчанието на Латъм издаваше недоумението му. — А освен това — продължи Сам, — новото решение дава възможност всеки да свърши много повече работа.

— Разбирам… Причините тогава съвпадат с…, нека го наречем, професионалното любопитство?

— Единствено професионално, господин Латъм — Тъкър осъзна, че Латъм не можеше да говори свободно по телефона. Или чувстваше, че не може. — Извън всяко съмнение, ако се тревожите за интересите на Министерството. Всъщност, така Алекзандър би ви спестил значителни парични средства, а вие ще получите много повече информация в по-кратки срокове.

Латъм отново замълча, за да придаде като че ли по-голямо значение на онова, което щеше да каже.

— Естествено, ние винаги сме заинтересовани разходите да са по-малки… И предполагам, ние всички сме съгласни с решението по-скоро да се влезе вътре. Имам предвид в Кок Пит.

Сам знаеше, че изказването на Латъм може да се преведе с въпроса: Съгласен ли е Барък Мур?

— Ние всички сме съгласни, господин Латъм. И всички сме професионалисти.

— Да… Е, това е чудесно. Една последна забележка, господин Тъкър.

— Да, господин Латъм?

— Искаме господин Маколиф да използва всички ресурси, които са му осигурени. Да не се ограничава, опитвайки се да спести пари. Експедицията е твърде важна, за да прави това.

И отново Тъкър успя лесно да си преведе думите на Латъм: Алекс трябва да поддържа контактите си с Британските разузнавателни служби. Ако ги избягва, ще възбуди подозрението им.