Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

С бинокъла Сам видя достатъчно, за да се успокои. Лицето на полицая се изкриви. Той беше раздразнен. Човекът явно съжаляваше за изгубените си време и усилия. Ясно му беше, че в такъв ден каквато и да е стока не се продава лесно.

Администраторът се обърна и тръгна обратно през пясъка към вътрешния двор. Полицаят индианец се запъти на запад, като вървеше близо до ръба на водата. Беше ускорил крачка: нямаше я вече изгърбената стойка, характерна за безцелно разхождащите се по плажа туристи.

«Не го бива да работи под прикритие», мислеше си Тъкър, докато наблюдаваше как мъжът се отправя към горичката в западния край на принадлежащия на «Бенгал Корт» имот. Докато бързаше към обувките си и излаза на крайбрежния път, той нито веднъж не се обърна назад да погледне към останалите на плажа туристи.

Маколиф стоеше и наблюдаваше през лявото рамо на Чарлз Уайтхол как чернокожият учен прокарва пламъка на ацетиленовата горелка през заварения край на архивната касета. Върхът му минаваше на не повече от два милиметра над шева в метала.

Горният край на архивната касета цъфна и се отвори. Чарлз бързо угаси пламъка и пъхна края на касетата под крана на чешмата. Докосвайки горещия метал, тънката струйка вода изсъска и се превърна в пара. Уайтхол махна от челото си предпазните очила, взе едно чукче и изчука димящия край. Той падна напукан в металния умивалник, като цвърчеше.

Във вътрешността на касетата се виждаше увит в мушама пакет. С леко треперещи ръце Чарлз Уайтхол го извади. Слезе от високия стол и занесе прилежно загърнатия в мушамата пакет до чистия край на тезгяха. Там той развърза найлоновите връзки и го разопакова. Вътре имаше папка. Уайтхол отвори ципа й и извади две гъсто изписани машинописни страници. Присегна се към лампата на тезгяха и вдигна очи към Маколиф.

Алекс се удиви от това, което видя. Очите на Уайтхол горяха. Това беше треска. Треската на месианството. Беше някаква победа. Победа, извела корените си от абсолюта. Една фанатична победа, мислеше си Маколиф.

Без да пророни нито дума, Уайтхол започна да чете. Когато свърши първата страница, той я плъзна по тезгяха към Алекс.

Думата «Халидон» се състоеше всъщност от три думи — или от три звука — на африканския език «ашанти», но толкова изопачени от по-късни фонетични интерпретации, че едва можеше да се проследи произхода й. (Тук Пиърсол беше включил йероглифи, които нищо не говореха на Алекс.) Коренът на думата, отново йероглиф, беше в звука «leedaw». В превод това означаваше «кухо парче дърво, което може да се държи в ръка». «Leedaw» бил примитивен музикален инструмент, използван за съобщаване през огромните пространства на джунглите и хълмовете. Височината на звука му се контролирала от дъха на свирача и постановката на пръстите върху прорезите, издълбани в дървото — какъвто беше и основният принцип при всеки духов музикален инструмент.

Историческият паралел беше очевиден за Уолтър Пиърсол. Докато племената на мароните, живеещи в поселения, използвали «abeng» — вид сигнална тръба, направена от рогата на добитъка, който отглеждали — за да предупредят войните си или да вдигнат тревога при приближаването на белите врагове, то последователите на Акуаба били Номади и не можели да разчитат със същата сигурност на животинските продукти. Те се били обърнали към стария африкански обичай да се използва най-разпространеният материал от заобикалящата ги среда: дървото.

След като веднъж бил установил коренния символ като примитивен рог, на Пиърсол му оставало само да уточни вида на съпровождащите звукове. Той отново се върнал към изследванията върху ашанти и коромантийците, за да извлече сродни думи-корени. Първо той открил последната сричка или звук. Тя била йероглиф, изобразяващ подводно речно течение, гибелно за човек или животно, оказали се във водата. Звуковият му еквивалент бил нисък, дълбок вой или вик. Фонетичното му разчитане било «nwa».

Парченцата от примитивния пъзел били почти подредени.

Началният звук бил символът «hayee», коромантийска дума, означаваща съвета на племенните им богове.

«Hayee-leedaw-nwa.»

Ниският вой на рог от джунглата, означаващ смъртна опасност и молитва към съвета на боговете.

Кодът на Акуаба. Скритият ключ — пропуск на външния посетител за примитивната племенна секта. Примитивна и в същото време изобщо непримитивна.

Халидон. Холидоон. Виещ инструмент, чийто вой се носи по вятъра към боговете.

Това бил и последният дар на д-р Уолтър Пиърсол 30 30 Букв. прев. piers all — подпора, стълб. — Б.пр. пред олтара на неговия остров. Средството, чрез което да се достигне, мобилизира и освободи могъщата сила за доброто на Ямайка. Да се убеди «то» да приеме своята отговорност.