Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Уорфийлд и Йенсенови бяха пропуснати в къщата от безучастна на вид възрастна чернокожа жена в бяла престилка. Уорфийлд ги поведе към верандата с изглед към водите на залива Голдън Хед 31 31 Букв. прев. — златната глава. — Б.пр. . Тримата се настаниха в столовете си и Уорфийлд любезно помоли прислужницата ямайка да им донесе някакви освежителни напитки. Може би лек пунш с ром.

Дъждът преминаваше: тук-таме зад черните облаци в небето вече можеха да се видят жълти и оранжеви петна.

— Винаги ми е допадал «Пийл Корт» — каза Уорфийлд. — В него има нещо умиротворяващо. 32 32 Вероятна игра на думи с корена peal — камбанен звън. — Б.пр.

— Да, от гледката, която се разкрива, ти спира дъха — добави Рут. — Ваша собственост ли е «Пийл Корт», Джулиан?

— Не, скъпа моя. Но мисля, че не е трудно да стане. Разходи се наоколо. Може би пък вие с Питър ще се заинтересувате.

Рут се усмихна и като при подадена реплика се надигна от стола си:

— Мисля, че ще се поразходя наоколо.

Тя влезе през вратите на верандата в по-голямата всекидневна със светлокафявите мраморни маси. Питър я наблюдаваше как се отдалечава, след което се обърна към Джулиан:

— Толкова ли са сериозни нещата?

— Не искам да я разстройвам — отвърна Уорфийлд.

— И с това отговаряш на въпроса ми.

— Вероятно, но не по необходимост. До нас стигнаха обезпокояващи новини: MI5.

При тези думи Питър реагира така, сякаш бяха го ударили незаслужено:

— Мислех, че сме покрили района. Изцяло. Те не проявяваха признаци на живот.

— Що се отнася до острова, вероятно е така. Нещата изглеждат задоволително от гледна точка на целите ни. Но в Лондон — там става нещо. По всичко личи. — Уорфийлд направи пауза и пое дълбоко въздух, свивайки тесните си, набръчкани устни. — Естествено, ние ще вземем мерки и незабавно ще се намесим, но може би нещата са отишли твърде далеч. В края на краищата, ние можем да контролираме Службите…, ако се наложи, направо от Външното министерство. Онова, което ме тревожи, е дейността на агентурата тук.

Питър Йенсен зарея поглед над перилата на верандата. Следобедното слънце се мъчеше да пробие през облаците. Дъждът беше спрял.

— Тогава срещу нас имаме двама противници. Този Халидон, каквото, по дяволите, и да представлява той. И Британското разузнаване.

— Точно така. Онова, което е от изключителна важност, обаче, е да ги държим настрана едни от други. Ясен ли съм?

Йенсен отново се обърна към стария човек.

— Разбира се, ако те вече не са обединили силите си.

— Не са.

— Сигурен ли си в това, което казваш, Джулиан?

— Напълно. Не забравяй, че ние първи научихме за този Халидон от хората на MI5, от специалисти, работещи под прикритие. Просто ведомостите на «Дънстоун» са по-различни. Ако беше осъществен контакт, щяхме да научим.

И отново Йенсен се загледа във водите на залива. Видът му беше замислен, на човек, който си задава въпроси.

— Но защо? Защо? На човек му предлагат един милион долара… Няма нищо, абсолютно нищо в досието му, което да намеква по някакъв начин за ставащото сега. И ето ти — Маколиф е заподозрян във всяка една намеса на правителството… а преди направо побесняваше, ако се спомене нещо подобно. Нали това беше и една от причините, поради които го предложих.

— Да — каза Уорфийлд безстрастно. — Маколиф беше твоя идея, Питър… Не ме разбирай погрешно, не те държа отговорен, тогава аз приех избора ти… Опиши ми какво се случи снощи, тази сутрин.

Йенсен разказа, включително и за рибарската лодка, изведнъж променила посоката си в открито море и изнасянето на медицинското оборудване от мотелската стая.

— За операция на MI5 е пипано доста грубо, Джулиан. Разузнаването разполага с твърде много помощни средства, за да се прибягва до мотели и рибарски лодки. Само да знаехме какво се е случило!

— Знаем. Или поне мисля, че знаем — отвърна Уорфийлд. — Късно миналата нощ на десет, дванадесет мили от крайбрежието е имало нахлуване в къщата на един покойник, бял, антрополог по професия. Името му е Пиърсол. Завързала се е престрелка. Знаем, че са били убити двама, може би е имало и ранени. Официалното становище е, че е било обир, което разбира се не е вярно. Не в смисъл на кражба.

— Чувал съм името «Пиърсол»…

— Би трябвало да си го чувал. Това е оня университетски радикал, подал шантавото заявление за покупка в Министерството на земята.

— Ами да, разбира се. Той искаше да купува половината от Кок Пит! Преди няколко месеца. Според мене беше луд. — Йенсен запали лулата си, вкопчи се в долната й част, докато я палеше. — Ето го значи третият, който се намесва — каза той тихо, но явно нервиран.