Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

А в далечината, в просеката на речния бряг, се виждаха планините, предшествани от неочаквани пространства буйна дива трева. Те бяха странно сиви с кичури тъмнозелено, синьо и жълто на места: дъжд и слънце в непрекъсната и непрестанна смяна.

И цялата тази красота, видяна само за петнайсет минути от въздуха, в противоположност на крещящите ивици на Монтего. Невероятно.

Маколиф се беше свързал със севернокрайбрежните свръзки на Британското разузнаване. Те бяха пет и той осъществи контакт с всеки от тях.

Подсказаха му още една причина да отнесе Р. С. Холкрофт към презряното общество на манипулаторите. Хората от разузнаването бяха притеснени. Те формално изказаха своето облекчение в момента на неговото докладване, приемайки обясненията му за рутинната геоложка шетня, която го е възпрепятствала да се свърже с тях и го увериха — повече от уста, отколкото по убеждение — че са изцяло на негово разположение.

Един мъж, свръзката на MI5 от Порт Мария, пропътува крайбрежието до «Бенгал Корт», за да се види с Алекс. Беше едър чернокож търговец, който ограничи своето представяне до малкото си име — Гарви. Настоя за среща в късните часове на нощта в миниатюрния бар на мотела, където бил известен като пласьор на спиртни напитки.

На Маколиф не му трябваше много време, за да разбере, че Гарви, привидно дошъл да го увери в пълното си съдействие и грижата за неговата безопасност, всъщност го разпитваше, за да състави рапорт, който да бъде препратен в Лондон. Гарви притежаваше вонята и вида на изпечен информатор. Вонята беше реална: мъжът страдаше от лош дъх, който не можеше да бъде скрит, дори след твърде щедра употреба на ром. За вида му особена роля играеха очите: като на пор, с някаква студена, убийствена отсянка в тях. Гарви беше типът мъж, който забърква каши, а после се забавлява, докато бере плодовете от делата си.

Въпросите му бяха точни, а отговорите на Маколиф — очевидно незадоволителни. И всички въпроси водеха до един, до онзи, който наистина беше от значение: отбелязан ли е някакъв напредък, свързан с Халидон? Нещо, каквото и да е то? Неизвестни наблюдатели, непознати в далечината… някакъв сигнал, знак — независимо колко далечен или незабележим? Каквото и да е?

— Абсолютно нищо — само по такъв рязък начин можеше да се оправи с Гарви.

Какво ще каже за чернокожите в зеления шевролет, който го е следвал из Кингстън? Талън ги бил проследил до къщата на антрополога Уолтър Пиърсол. Пиърсол бил бял агитатор… всеизвестен факт. Пиърсол се бил обадил на Маколиф… телефонната централа на «Кортли» сътрудничела на MI5. Какво искал Пиърсол?

Алекс заяви, че не знае — не би могъл да знае — тъй като Пиърсол така и не успял да се свърже с него. Един агитатор, бял или черен, бил непредсказуем носител на непредсказуеми новини. Предсказуемо обаче този агитатор претърпял злополука. Би могло да се предположи — от малкото, което му било подсказано от Талън и други — че Пиърсол се целел в «Дънстоун Лимитид» без да се споменава име, разбира се. Ако това е било така, логично било да иска да се свърже с Маколиф. Но това било само догадка, нямало начин да се потвърди като факт.

Какво се било случило с късно пристигналия Самюъл Тъкър? Къде е бил?

Пиянствал и ходил по курви в Монтего Бей. Алекс съжалявал, че е вдигнал толкова голям шум около изчезването на Сам; би трябвало да го познава по-добре. Сам Тъкър бил непоправим скитник, но въпреки това най-добрият анализатор на почви в бранша.

Потящият се Гарви беше удивен, фрустриран в своето объркване. Около Маколиф кипеше такава дейност и въпреки това той оставаше изолиран.

Алекс напомни на свръзката набързо и малко грубо, че все пак е имал твърде много работа около геоложкото проучване — придвижване и настаняване, наемане на работна ръка, а на всичко отгоре и държавните бумащини, за да бъде изолиран. Какво, по дяволите, Гарви мислел, че прави той?

Интервюто продължи до 1.30 след полунощ. Преди да си тръгне свръзката на MI5 бръкна в кирливото си дипломатическо куфарче и извади от там метален предмет с размер на кутия за моливи с приблизително същата дебелина. Беше миниатюрен радио предавател, приемащ и предаващ на определена честота. Отгоре на малкия панел имаше три дълбоко разположени светлинни индикатора. Първият, обясни Гарви, светел в бяло и означавал, че захранването е достатъчно, за да се изпрати сигнал при включено положение — нещо подобно на филигранната светлина, осветяваща вътрешността на стробоскопа 37 37 Оптичен уред за наблюдаване работата на движещи се механизми и за измерване скоростта на въртене. — Б.пр. . Втората, червената лампичка, информирала оператора, че сигналът е бил предаден. Третата, зелена на цвят, потвърждавала приемането на сигнала от съответното устройство в радиус от 25 мили. Щяло да се използват два прости кода: един за нормални обстоятелства и един за екстрени ситуации. Код едно трябвало да се излъчва два пъти в денонощието, веднъж на всеки дванадесет часа. Код две — само при нужда.