Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Приемателят, каза Гарви, можел да определи местоположението на сигнала в диаметър от хиляда ярда посредством прикрепено към него радарно устройство с координатите на терена. Нищо не било оставено на случайността. Невероятно.

От което следваше странното предположение, че хората от разузнаването никога няма да бъдат на повече от двадесет и пет мили разстояние, а гарантираният фактор «безопасност» на Холкрофт изглеждаше още по-странен, защото означаваше, че разстоянията в джунглата могат да бъдат пропътувани и точното местоположение определено в такъв период от време, та да се предотврати надвисналата опасност.

Какъв победител е Р. С. Холкрофт , мислеше си Маколиф.

— Това ли е всичко? — запита Маколиф потящия се Гарви. — Тази проклета метална кутия ли е нашата защита?

— Има и допълнителни предохранителни мерки — отвърна загадъчно Гарви. — Казах ти вече, нищо не е оставено на случая…

— И какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че ще бъдете под закрила. Не съм упълномощен да говоря повече. Всъщност, мъжки, аз не знам нищо повече. И аз като теб съм просто един наемник. Правя каквото ми казват, предавам, каквото ми е казано да предам… Е, аз казах достатъчно. А сега ме чака тягостно пътуване обратно до Порт Мария.

Мъжът, представил се като Гарви, се надигна от масата, взе си очуканото куфарче и се заклатушка към вратата на мътно осветената стая. Преди да излезе обаче той не можа да се сдържи, спря на бара, където стоеше един от управителите на мотела и си изпроси едно пиене.

Маколиф освободи мислите си, тъй като чу гласовете на Рут и Питър Йенсен зад гърба си. Той седеше на изсъхнала кална издатина над брега на реката; Йенсенови разговаряха, докато се приближаваха към палатката през просеката. Това удиви Алекс — те двамата го удивляваха. Стъпваха толкова безцеремонно, толкова нормално, сякаш не вървяха през насечената земна покривка на Кок Пит, а бяха тръгнали на разходка из парка «Рийджънтс» 38 38 Един от парковете в Лондон. — Б.пр. .

— Величествено място, трябва да се отбележи — каза Питър, измъквайки вечната лула измежду зъбите си.

— Не ти ли се струва, че това е странна комбинация от багра и материал, а Алекс? — Рут беше преплела пръсти в ръката на съпруга си. Една обедна разходка по булевард «Странд» 39 39 Известно място за разходки в Лондон. — Б.пр. . — Първата е толкова чувствителна, а вторият — толкова масивен и заплетен.

— Ти изкарваш тези неща несъвместими, скъпа. А те не са, както много добре знаеш. — Питър се изкиска, докато жена му се преструваше на ядосана.

— Вари го, печи го, умът му се върти все около «оная» работа. Не му обръщай внимание, Алекс. И въпреки всичко, той е прав. Величествено е. И страшно компактно. Къде е Алисън?

— С Фъргюсън и Сам. Тестуват водата.

— Сигурно Джимбото ще изщрака целия си филм — промърмори Питър, докато настаняваше жена си да седне до Маколиф. — Новият фотоапарат, който донесе от Монтего, направо го е обсебил.

— На мен ми се струва прекалено скъп — Рут приглади непоправимо измачканите си лагерни панталони като жена, която не е свикнала да бъде облечена в нещо друго, освен в пола. Или като жена, която е нервна. — За младеж, който винаги е казвал, че е гол като пушка, това направо е екстравагантност.

— Той не го е купил, взел го е назаем — каза Алекс. — От приятел, с когото се е запознал в Порт Антонио миналата година.

— Точно така, бях забравил. — Питър запали лулата си и заговори: — Но нали миналата година всички вие бяхте тук?

— Не всички, Питър. Само аз и Сам. Тогава работехме за «Кайзер». Да, и Фъргюсън, но той беше с фондацията «Крафт». Никой друг.

— Е, Чарлз е ямаец — вметна нервно Рут. — Сигурно той прелита напред-назад. Само бог знае колко е богат.

— Това е доста безочливо съждение, любов моя.

— Я стига, Питър. Алекс знае какво имам предвид.

Маколиф се засмя.

— Да, не мисля, че се притеснява на тема пари. Но все пак той похарчи част от тях именно за оборудването на експедицията. Доколкото знам, нещата, които е купил, са сред най-скъпите в «Харолдз Сафари Шоп».

— Вероятно е малко объркан — каза Питър, усмихвайки се. — Изглежда така, сякаш е изскочил направо от филмовия екран. Черният ловец; много впечатляващ образ, но на мен ми се струва малко поизмислен.

— Сега ти си този, който говори безочия, любов моя. Чарлз е доста впечатляващ. — Рут се обърна към Алекс. — Моят позастаряващ Лохинвар е позеленял от завист.