Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Ти чу само моите думи. Не чу какво каза той… Ако не се върна до седем, защо не се обадиш на семейство Йенсен и да вечеряш с тях? Аз ще се присъединя към вас веднага, щом свърша.

— Семейство Йенсен не са тук.

— Какво?

— Отпусни се. Обадих им се да ги поканя на обяд. Те бяха оставили бележка на рецепцията, че щом е почивен ден, ще се разходят. Порт Роял, Спаниш Таун, Стария залив. Управителят на хотела им е предложил маршрута.

— Надявам се, че си прекарват добре.

Алекс каза на шофьора, че иска да се разходи половин час с колата из града. Трябваше да убие тридесет минути преди коктейлите на «Дюк стрийт»: беше забелязал ресторанта, но не знаеше точния адрес, така че шофьорът можеше да развихри въображението си в промеждутъка от време.

Шофьорът се заопъва: тридесет минути едва щели да му стигнат да го закара от «Кортли» до «Дюк стрийт» в следобедното задръстване. Маколиф сви рамене и отговори, че времето не е най-важното.

Това беше достатъчно за шофьора. Той подкара по «Трафалгар», на юг по «Лейди Мъсгрейв» и излезе на «Олд Хоуп Роуд», като преувеличаваше търговските достойнства на Ню Кингстън и сравняваше разрастването му с олимпийските постижения на майсторското планиране. Думите се лееха, като се редуваха с идиоматични преувеличения за «големите американски милиони през всичкото време», които превръщали дивия и пренаселен тропик, наречен Кингстън, в карибската финансова Мека. Подразбираше се, че милионите стават немски, английски или френски в зависимост от акцента на клиента.

Това нямаше значение. След няколко минути Маколиф усети, че шофьорът забелязва липсата на внимание към думите му. Той се взираше през задното стъкло в колите зад тях.

Онази кола ги следваше.

Това беше един зелен шевролет седан на няколко години. Той се движеше две-три коли — зад тях, но когато таксито завиваше или задминаваше други коли, зеленият шевролет правеше същото.

Шофьорът също го забеляза.

— Проблеми ли имаш, гуспудине?

Нямаше смисъл да лъже.

— Не знам.

— Аз знам, гуспудине. Една гадна зелена кола се ни следи. Тя стои на голям паркинг пред «Кортли Менър». Двама кучи синове карат една пресечка зад нас.

Маколиф погледна шофьора. Последните думи на ямаеца събудиха спомена за казаното от Робърт Ханли в Монтего Бей: «Двама негри са взели вещите на Сам». Алекс знаеше, че съвпадението е невероятно или най-малкото случайно, в тази населена с негри страна, но това беше всичко, с което разполагаше.

— Ей, приятел, можеш да изкараш двадесет долара — каза той бързо на шофьора. — Ако можеш да направиш две неща.

— Казвай, гуспудине!

— Първо остави зелената кола да се приближи достатъчно, за да мога да й видя регистрационния номер и, като го прочета, им избягай. Можеш ли да го направиш?

— Стой и гледай, гуспудине! — ямаецът завъртя волана надясно, таксито навлезе за момент в отсрещното платно и едва се размина с приближаващия автобус, след това се люшна пак наляво зад някакъв фолксваген. Маколиф залитна над седалката, а главата му се притисна към дясната страна на задното стъкло. Зеленият шевролет повтори движенията на таксито и зае позиция две коли зад него.

Таксиметровият шофьор внезапно пак увеличи скоростта, като задмина фолксвагена и се засили към светофара, който мигаше с жълта предупредителна светлина. Той зави в лявото платно. Алекс прочете името на улицата и надписа на големия знак отдолу, оформен като щит:

ТОРИНГТЪН РОУД

ВХОД

МЕМОРИАЛЕН ПАРК «ДЖОРДЖ VI»

— Започваме състезанието, гуспудине! — изкрещя шофьорът. — Зеленият му кучи син тря'ва да спре на светофара на «Снайп стрийт». — Той излиза оттам бързо. — Глей убаво с'я!

Таксито полетя по «Торингтън», като навлезе два пъти в отсрещното платно, за да задмине три коли и влезе през широките порти в парка. Щом се намери вътре, шофьорът яко натисна спирачките, вкара таксито в някакъв черен път, завъртя волана и се засили към края на улицата.

— Глей хубаво сега, гуспудине! — изкрещя ямаецът, като намали скоростта и се вля в потока от коли, които излизаха от мемориалния парк «Джордж VI».

Зеленият шевролет се появи след няколко секунди, притиснат между автомобилите, които влизаха в парка. В този момент Маколиф разбра какво точно беше направил шофьорът. Идваше време за надбягванията. Мемориалният парк «Джордж VI» предлагаше добри условия за този кралски спорт. Пристрастеният към хазарта Кингстън се беше запътил към състезанията.