Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Ужасен, трагичен инцидент сполетял доктор Уолтър Пиърсол. Беше прегазен на една улица в Кингстън от кола, която се движела с висока скорост.

Той беше мъртъв.

Уолтър Пиърсол — американец, доктор на науките, антрополог. Изследовател на Карибско море, той беше написал един изключителен труд за първите известни обитатели на Ямайка, индианците от племето арауак. Докторът притежаваше къща, наречена «Хай Хил» 6 6 Високият хълм. — Б.ред. , близо до Карик Фойл в района на Трелоуни.

Това беше най-съществената част от информацията на господин Латъм от Министерството.

— Това е трагедия, господин Маколиф. Той е бил уважаван човек, имал е и титла. Много ще липсва на Ямайка.

— Ще й липсва ли! Кой го уби, господин Латъм?

— Доколкото разбрах, следите са много малко. Шофьорът на колата е избягал, а описанието е противоречиво.

— Станало е посред бял ден, господин Латъм.

Латъм помълча.

— Зная, господин Маколиф. Какво бих могъл да кажа? Вие сте американец, той също е бил американец. Аз съм ямаец, а този ужасен случай стана на кингстънска улица. Много съжалявам по няколко причини. Но аз не познавах този човек.

Гласът на Латъм звучеше искрено дори по телефона. Алекс понижи глас:

— Вие казахте «ужасен случай». Какво имате предвид — че не е било нещастен случай ли?

— Не. Той не е бил ограбен, никой не го е обрал. Било е нещастен случай, причинен несъмнено от ром и невнимание. И двете се срещат доста често в Кингстън, господин Маколиф. Мъжете… или децата, които са извършили престъплението, без съмнение вече са потънали далеч в хълмовете. Когато въздействието на рома премине, те ще се уплашат и ще се скрият. Полицията в Кингстън е безмилостна.

— Разбирам. — Маколиф усети изкушение да спомене името Сам Тъкър, но се сдържа. Той беше казал на Латъм само че Пиърсол му е оставил съобщение. Засега не искаше да казва повече. — Е, ако мога да ви помогна с нещо…

— Пиърсол е бил вдовец и е живеел сам в Карик Фойл. От полицията казаха, че се опитват да се свържат с брат му в Кеймбридж, Масачузетс… Знаете ли защо се е опитвал да се свърже с вас?

— Нямам представа.

— Голяма част от проучването ще бъде извършена в района на Трелоуни. Може би е разбрал за това и е искал да ви предложи да отседнете при него.

— Може би… Господин Латъм, логично ли е той да е научил за проучването? — Алекс напрегнато се вслушваше в отговора на Латъм. Той от ново си припомни думите на Холкрофт: «Даучи се да забелязваш дреболиите».

— Логично ли? Какво е логично в Ямайка, господин Маколиф? Лошо пазена тайна е, че Министерството — с любезната помощ на неотдавнашната ни владетелка — предприема щедро субсидирана научна експедиция. Лошо пазената тайна всъщност не е истинска тайна. Може би не е логично доктор Пиърсол да знае за това, обаче несъмнено е възможно.

В гласа му нямаше колебание, отговорът не дойде прекалено бързо, думите не бяха репетирани.

— Тогава вероятно се е обадил за това. Съжалявам.

— Аз скърбя. — Латъм отново замълча, но не за да направи впечатление. — Макар че може да ви се стори неподходящо, господин Маколиф, бих искал да обсъдим нашите работи.

— Разбира се. Продължавайте.

— Късно тази сутрин получихме всички разрешения за проучването… за по-малко от двадесет и четири часа. Обикновено това отнема почти цяла седмица.

Подходът беше необичаен, но Алекс беше подготвен да очаква подобни действия от «Дънстоун Лимитид». Естествените бариери паднаха с неестествена бързина. Навсякъде имаше невидими изпълнители, които се подчиняваха на заповедите на Джулиан Уорфийлд.

Латъм каза, че Министерството е очаквало по-скоро усложнения, отколкото бързо разрешение, тъй като геоложкият екип щеше да навлезе няколко мили навътре на територията на Кок Пит — там местността беше дива, истинска джунгла. Щяха да са необходими придружители, тренирани водачи за враждебната среда. Трябваше да се постигне споразумение с всепризнатите потомци на племето марони, които контролираха голяма част от територията според един договор от 1739 година. Мароните бяха нагли, войнствени хора, докарани на островите като роби, и познаваха джунглата много по-добре от белите си поробители. Британският суверен Джордж Първи предложил на мароните да им даде независимост с един договор, който им гарантирал, че ще притежават територията на Кок Пит за вечни времена. Този подход бил по-мъдър, отколкото продължаването на кръвопролитието. Освен това тази територия се смятала неподходяща за бели обитатели.