Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Латъм каза, че за 235 години договорът често е бил осмиван, но никой не го е нарушил. Властите в Кингстън все още трябваше да искат официално разрешение от «Полковника на мароните» за всички, които желаеха да навлязат в земите на племето.

За Министерството не се правеше изключение.

Обаче Министерството, помисли си Маколиф, всъщност представляваше «Дънстоун Лимитид». Така че получаването на разрешение беше сигурно, а разрешителните се вадеха страшно бързо.

— Вашето оборудване беше закарано със самолет до Боскобел — каза Латъм. — То ще бъде доставено с камиони до отправната точка на проучването.

— Тогава аз ще тръгна утре следобед или най-късно вдругиден рано сутринта. Ще отида в Очо Риос да наема работници. Другите могат да ме последват, когато подготвя почвата. Това не би трябвало да ни отнеме повече от два-три дни.

— Придружителите Ви, наричаме ги «бегачи», ще бъдат на ваше разположение след две седмици. Дотогава няма да ви трябват, нали? Предполагам, че отначало ще започнете да разработвате крайбрежната ивица.

— Две седмици са напълно достатъчни… Намерете ми повече бегачи, ако обичате, за да си избера.

— Няма толкова много, че да си избирате, господин Маколиф. Тази кариера не привлича много младежи, редиците им са оредели. Но ще направя каквото мога.

— Благодаря Ви. Бихте ли ми изпратили одобрените карти утре сутрин?

— Ще ги получите в хотела си до десет часа. Довиждане, господин Маколиф. И отново изразявам дълбокото си съжаление за доктор Пиърсол.

— Аз също не го познавах, господин Латъм — каза Алекс. — Довиждане.

Не познавах Пиърсол , помисли си Алекс, но съм чувал името «Карик Фойл», където е живял Пиърсол . Той не можеше да си спомни къде го е чувал, но му беше познато.

Алекс затвори телефона и погледна Алисън, която седеше на балкончето. Беше наблюдавала и беше слушала и не можеше да скрие страха си. Някакъв слаб, нервен човек с бял костюм като за Палм Бийч й беше казал преди по-малко от два часа, че разполага с поверителна информация, и сега беше мъртъв.

Късното следобедно слънце над Карибско море имаше оранжев цвят, сенките прокарваха черни ивици през миниатюрното балконче. Съвсем близо зад гърба й бяха наситено зелените корони на високите палми, а зад тях се извисяваха вдъхващите респект върхове на планинските вериги. Алисън Бут изглеждаше като уловена в рамката на светлосенките на тропическите цветове и приличаше на мишена.

— Той каза, че е било нещастен случай — Алекс бавно се приближи до вратите на балкона. — Всички са разтревожени. На острова са харесвали Пиърсол. Очевидно в Кингстън има много случаи с избягали от местопроизшествието шофьори.

— А ти изобщо не му вярваш.

— Не съм казал нищо подобно.

Той запали цигара, защото не искаше да я погледне в очите.

— Няма нужда да го казваш. Освен това не спомена нито дума за приятеля си Тъкър. Защо?

— Проявих здрав разум. Искам да говоря за това с полицията, а не с един от директорите на Министерството. Той може само да плямпа и да обърква нещата.

— Хайде тогава да отидем в полицията — Алисън стана от креслото. — Ще се облека.

— Не! — докато произнасяше думата, Маколиф усети, че прекалено много набляга на нея. — Искам да кажа, че ще отида сам. Не искам да те замесвам в това.

— Аз говорих с човека, а не ти. — Аз ще им предам информацията.

— Те няма да я приемат от теб. Защо да слушат сведения от втора ръка?

— Защото аз искам така — Алекс се извърна, като показа с жеста си, че търси пепелник. Той не беше убедителен и го съзнаваше. — Изслушай ме, Алисън — той се обърна към нея. — Разрешителните ни са пристигнали. Утре отивам в Очо Риос да наема шофьори и хамали, а вие, останалите, ще ме последвате след два-три дни. Докато ме няма, не искам нито ти, нито някой друг член на екипа да се замесва с полицията или с някой друг. Нашата работа тук е да направим проучване. Аз нося отговорност за това, отговарям и за теб. Не искам забавяне.

Тя слезе по единственото стъпало, излезе от цветната рамка и застана пред него.

— Ти си ужасен лъжец, Алекс. Като казвам «ужасен», имам предвид, че изобщо не те бива да лъжеш.

— Сега отивам в полицията. След това, ако не е много късно, може да се отбия в Министерството при Латъм. Не бях особено любезен с него.

— Мисля, че приключихте разговора много учтиво.

Именно Алисън забелязва дребните неща, за които говореше Холкрофт, помисли си Алекс. Биваше я повече от него.