Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— А, да. Стоката ни е ужасно скъпа, но е изключителна. Имаме частен телефон. Доставяме риба само на най-големите богаташи на острова — от Савана до Монтего, Антонио и Кингстън. Имаме си собствена служба за доставки — с частен самолет, разбира се… Така е най-удобно.

— Предполагам. Особено като се има предвид страничната ви дейност.

— Която ние, разбира се, никога не трябва да обсъждаме, господин Маколиф — отговори бързо Талън.

— Трябва да ви кажа няколко неща. Предполагам, че ще предадете сведенията и ще оставите Холкрофт да прави каквото си иска.

— Изглеждате ядосан.

— Има един въпрос, по който наистина съм страшно ядосан… отнася се за госпожа Бут. Алисън Бут. Беше изпратена тук чрез Интерпол. Мисля, че това понамирисва. Тя е още едно болезнено и опасно допълнение. Мисля, че трябва да я оставите на мира.

Талън се опря с крак на пода и завъртя безшумно старинния си стол надясно. Той се пресегна безцелно, взе бастуна си и започна да го върти в ръцете си.

— Аз служа само за… връзка, господин Маколиф, но доколкото разбирам, никой не ви е принуждавал да наемете госпожа Бут. Вие сте го направили по собствено желание. Къде виждате манипулация?

Алекс наблюдаваше как дребният, болен от артрит човек си играе с дръжката на бастуна. Беше поразен от внезапната мисъл, че по някакъв странен начин Уестмор Талън прилича на творба, в която са обединени чертите на Джулиан Уорфийлд и Чарлз Уайтхол. Комбинацията на елементите го смущаваше.

— Вие подхождате много професионално — каза той спокойно, с известна горчивина. — Много сте изобретателни, когато трябва да предложите алтернатива.

— Тя не може да се върне вкъщи, господин Маколиф. Повярвайте ми.

— Погледнато от друга страна, тя би могла да го направи… Маркиз дьо Шательоро е в Ямайка.

Талън завъртя старинния стол, за да погледна Маколиф в очите. За миг той изглеждаше като вкаменен. Втренчи се в Алекс, а когато премигна, изглеждаше, сякаш безмълвно отхвърля твърдението на Маколиф.

— Това е невъзможно — каза той просто.

— Не само, че е възможно, а дори не мисля, че е тайна. А ако не трябва да се разгласява, значи е публична тайна. А това, както се изрази един човек преди около час, изобщо не е тайна.

— Кой ви даде тази информация? — Талън се облегна на бастуна си. Личеше си, че го е стиснал по-здраво.

— Чарлз Уайтхол. В три часа сутринта. Бяха го поканили в Савана-ла-Мар на среща с Шательоро.

— При какви, обстоятелства стана това?

— Обстоятелствата нямат значение. По-важно е, че Шательоро е в — Савана-ла-Мар. Той живее като гост в къщата на едно семейство на име Уейкфийлд. Те са бели и богати.

— Ние ги познаваме — каза Талън, като записваше несръчно с болната си от артрит ръка. — Те са ни клиенти. Каква друга информация имате?

— Още няколко неща. Едното от тях е много важно за мен и ви предупреждавам, че няма да си тръгна оттук, докато не направите нещо по този въпрос.

Талън вдигна поглед от бележката, която пишеше.

— Вие правите изявления, без да се интересувате от реалното положение. Нямам представа дали мога да направя нещо по какъвто и да било въпрос. Това, че вие смятате да се настаните тук, няма да промени нещата. Моля ви, продължете.

Алекс описа неочакваната среща на Джеймс Фъргюсън с Крафт на летището «Палисадос» и манипулацията, в резултат на която се бяха появили микрофончетата в багажа му. Той се спря подробно на предложението на Крафт да плати за информация относно проучването.

— Това не ме учудва. Хората на «Крафт» са пословично любопитни — каза Талън, като с мъка движеше молива. — Ще стигнем ли до онзи въпрос, за който твърдяхте, че е жизненоважен?

— Искам първо да обобщя.

— Какво да обобщите? — Талън отпусна молива.

— Това, което ви казах.

Талън се усмихна.

— Това не е необходимо, господин Маколиф. Аз записвам бавно, но схващам доста бързо.

— Бих искал да се разберем… Британското разузнаване иска Халидон. Това беше целта — единствената цел — на моето наемане. Щом стигнат до Халидон, аз излизам от играта. Но на екипа, който извършва проучването, трябва да се гарантира абсолютна сигурност.

— И така?

— Мисля, че стигнахте до Халидон. Шательоро и Крафт.

Талън продължи да се взира в Маколиф. Лицето му не изразяваше нищо.

— До този извод ли стигнахте?

— Холкрофт каза, че Халидон ще се опита да ми пречи, докато накрая спре проучването. Не са необходими диаграми. Маркизът и Крафт пасват на описанието. Идете и ги хванете.