Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Имаш хубава усмивка. Малко ми прилича на смях.

— Не се отклонявай. Какво стана?

Маколиф си помисли, че е скалъпил добра лъжа. Със сигурност се справи по-добре — поне се държа по-убедително от миналия път. Каза на Алисън, че е прекарал в полицията почти два часа. Уестмор Талън му беше съобщил адреса и дори беше описал интериора в централното управление на полицията. Идеята, че Алекс трябва да е запознат с основните детайли, принадлежеше на Талън. Не се знаеше кога могат да му потрябват.

— Те подкрепиха теорията на Латъм. Казаха, че е било нещастен случай, при който шофьорът е избягал. Освен това намекнаха, че Пиърсол е имал някои тайни развлечения. Бил е прегазен в доста опасен район.

— Звучи ми подозрително гладко. Те се презастраховат — момичето сбърчи вежди, на лицето й се изписа недоверие.

— Може би — отговори небрежно и искрено Алекс. — Но не могат да го свържат със Сам Тъкър, а мен не ме интересува нищо друго.

— Той е свързан. Той ми го каза.

— А аз им казах на тях. Те изпратиха хора в Карик Фойл, мястото, където е живял Пиърсол. В областта Трелоуни. Другите му претърсват вещите в «Шератон». Ако открият нещо, ще ми се обадят — Маколиф усети, че се задълбочава в лъжата. В края на краищата той само извращаваше истината. Болният от артрит Уестмор Талън се занимаваше с тези неща.

— И на теб това ти стига? Смяташ да повярваш на всичко, което са ти казали? Преди няколко часа беше ужасно разтревожен за господин Тъкър.

— Все още се тревожа — каза Алекс, като остави чашата си и се втренчи в нея. Вече нямаше нужда да лъже.

— Ако Сам не се обади до края на вечерта… или утре сутрин, ще отида в американското посолство и ще вдигна шум до бога.

— А… добре. Спомена ли им за малките микрофончета от сутринта? Така и не ми каза.

— За кое?

— За онези микрофончета в багажа ти. Каза, че трябва да съобщиш за тях.

Маколиф отново се почувства неудобно, раздрани се от факта, че не владее положението в ръцете си. Той, разбира се, не се беше срещнал с Талън преди това и нямаше инструкции от него, но това обяснение не му вършеше работа.

— Трябваше да те послушам снощи. Мога просто да се отърва от тях, предполагам, че мога да ги смачкам с крак.

— Има и по-добър начин.

— Какво например?

— Сложи ги на някое друго място.

— Например?

— Ами на някое безобидно място, където минават много коли. Това ще кара лентата да се върти, а подслушвачите ти ще си имат занимание.

Маколиф се засмя непресторено.

— Това е много смешно, но и много практично. Къде да ги сложа?

Алисън вдигна ръце към брадичката си и заприлича на палаво малко момиченце, което подготвя пакост.

— Трябва да са на около стотина ярда — обикновено това е обхватът. И там трябва да е доста оживено… Чакай да помисля. Направих комплимент на главния сервитьор за соса от червена костенурка. Обзалагам се, че ще ме заведе при главния готвач, за да ми даде рецептата.

— Те си падат по тия неща — допълни Алекс. — Това е чудесна възможност. Не мърдай оттук. Веднага се връщам.

Алисън Бут, бивша свръзка на Интерпол, докладва, че двата електронни прибора са здраво закачени за несменяемия кош за пране под масичката за салати в кухнята на «Кортли Менър». Тя ги беше пуснала вътре и ги беше притиснала с мръсните салфетки, докато главният готвач ентусиазирано й обяснявал как се приготвя неговият ямайски сос от червена костенурка.

— Кошът е дълъг и плитък — обясняваше тя, докато Маколиф си довършваше вечерята. — Натиснах доста силно и мисля, че са се залепили добре.

— Ти си невероятна — каза Алекс искрено.

— Не съм, само имам голям опит — отговори тя, не особено развеселена. — На теб са ти обяснили само едната страна на играта, скъпи.

— Не ми прилича много на тенис.

— О, това си има компенсации. Например, имаш ли представа с какви неограничени възможности разполагаш в тази кухня през следващите три часа, докато открият местонахождението на микрофончето?

— Не съм сигурен, че разбирам какво искаш да кажеш.

— Зависи кой ще се запише на лентата. Ще има да записват думи и фрази като смахнати. Всъщност кухненският жаргон си има своите собствени противоречия. Ще решат, че си занесъл куфара на някое място, където съобщават разписания, с цел да заминеш, естествено. Ще настъпи голяма паника. — Алисън се усмихна, в очите й отново се появи палавост, както по-рано, когато се качи на горния етаж, за да измъкне микрофончетата.

— Искаш да кажеш, че «Сос Бърнис» всъщност ще прозвучи като кодова дума за картечница, а «Сандвич с домат» като «Към брега»?