Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Надявам се, че това име не е показателно. Снощи имах тежка вечер.

— Следобедът ще ти се види още по-тежък, ако не продължиш.

— Да… Крафт ми каза, че ти ще се забавиш в митницата още един час, и че онзи служител с униформата ще предаде на другите, че правя снимки. Аз трябваше да отида в «Кортли». Искам да кажа, че всичко беше странно. След това той изцяло смени темата и заговори за организацията. Каза ми, че са на път да направят сериозен пробив в използването на влакната на баракоята и че напредъкът им до голяма степен се дължи на моята работа. Шефовете на организацията «Крафт» искаха да се върна на работа при тях по различни причини — както юридически, така и морални. Всъщност те ми предлагаха процент от печалбата в зависимост от продажбите… Разбираш ли какво означаваше това?

— Ако това е всичко, което имаш да ми кажеш, още днес можеш да започнеш работа в «Крафт».

— Милиони! — продължи Фъргюсън, без да обръща внимание на думите на Маколиф. — Направо милиони … с годините, разбира се. Никога не съм имал пари. Почти винаги съм бил притеснен. Знаеше ли, че ми се наложи да взема пари назаем за фотоапарата си?

— Не съм се замислял за това. Но вече всичко приключи. Сега работиш за «Крафт»…

— Не. Все още не. Там е работата. Ще започна след проучването. Аз трябва да участвам в проучването, да остана с вас — Фъргюсън си допи коктейла и се огледа за сервитьора.

— Само да участваш в проучването? С мен? Струва ми се, че забравяш да споменеш нещо.

— Да. Всъщност е така. — Младежът се наведе над масата; той отбягваше погледа на Маколиф. — Крафт каза, че всичко е безобидно, напълно безобидно. Те искат само да научат с кои хора от правителството си имаш работа… а това значи всички, с които изобщо поддържаш делови контакти, защото почти всички са от правителството. Аз трябва да водя дневник. Това е всичко, само дневник. — Фъргюсън погледна умолително Алекс. — Нали разбираш? Това е безобидно.

Маколиф върна погледа на младежа.

— Затова ли ме проследи днес сутринта?

— Да. Но не исках да го направя по този начин. Крафт предположи, че ще мога да събера доста информация само като… се лепна за теб и като те попитам дали мога да те придружа, когато се заемеш с проучването. Той каза, че проявявам досадно любопитство и така или иначе говоря много, затова поведението ми би изглеждало нормално.

— Две на нула за Крафт.

— Какво?

— Един стар американски израз… Обаче ти ме проследи.

— Нямах намерение да те следя. Няколко пъти звънях в стаята ти, но никой не вдигна телефона. После се обадих на Алисън… извинявай. Мисля, че тя беше разстроена.

— Какво каза тя?

— Беше й се сторило, че те е чула да излизаш от стаята си само няколко минути преди да се обадя. Изтичах надолу до фоайето, а после навън. Ти тъкмо тръгваше с едно такси. Тогава аз те проследих с друго такси.

Маколиф отмести чашата си настрани.

— Защо не ми се обади в парка «Виктория»? Видях те как се извърна.

— Бях объркан… и изплашен. Искам да кажа, вместо да те помоля да ме вземеш със себе си, аз всъщност те преследвах.

— Защо се престори снощи, че си толкова пиян?

Фъргюсън си пое дъх продължително и нервно.

— Защото, като стигнах в хотела, попитах дали багажът ти е пристигнал. Той още не беше дошъл. Предполагам, че съм бил шашнат… Разбираш ли, преди да си тръгне, Крафт ми каза за куфарите ти…

— А микрофончетата? — прекъсна го сърдито Алекс.

— Кое? — Джеймс разбра веднага. — Не. Не! Кълна ти се, нищо подобно не съм направил. О, боже, това е ужасно — Фъргюсън замълча и внезапно се замисли.

— Макар че в това, разбира се, има логика…

Той не би могъл да репетира такава смяна на реакциите , помисли си Алекс. Нямаше смисъл да избухва.

— Ами куфарите?

— Какво?… О, да, Крафт. В самия край на разговора той каза, че ти проверяват багажа — това беше всичко — че го проверяват . Той предложи, ако някой ме попита, да кажа, че сам съм решил да напиша бележката, защото съм видял, че имаш проблеми. Но аз не трябваше да се тревожа, защото багажът ти щеше да бъде закаран в хотела. Обаче, разбираш ли, куфарите ти не бяха там .

Маколиф не разбираше. Той въздъхна уморено.

— Така че ти се престори на пребит?

— Естествено. Досетих се, че ще трябва да научиш за бележката; щеше да ме питаш за нея, разбира се, и щеше страшно да се ядосаш, ако багажът ти се загуби; щеше да ме обвиняваш за това… Е, не е много честно да се държиш грубо с човек, който е пиян до козирката и се е опитал да ти помогне. Искам да кажа, наистина не е честно.