Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Ти не знаеш клаузите на договора — каза Маколиф с безразличие.

— Да, но зная колко плащат университетите, кралските общества и министерствата. Ти летиш много по-високо, Маколиф.

Ямаецът се върна до леглото си и седна на ръба. Той доближи сгънатия лист до брадата си и погледна Алекс.

Маколиф се поколеба и заговори бавно:

— Не си ли и ти в подобна ситуация? Някои хора в Лондон не предполагаха, че ще бъдеш нает. Ти също печелиш много повече.

— Прав си. Положението и на двамата е горе-долу еднакво. Безспорно причините за това са различни… Та аз ще трябва да съм в Савана-ла-Мар сутринта.

— При приятеля от самолета?

— Голям досадник. Той е просто куриер. — Уайтхол вдигна листа. — Донесе ми покана. Искаш ли да я прочетеш?

— Щеше ли да ми я покажеш, ако не беше уместно?

— Ти ще кажеш. Не мога да преценя.

Алекс взе листа и го разгъна. Беше написан на бланка от хотел «Джордж V» в Париж. Почеркът — наклонен, чертите резки, а думите явно писани набързо.

Уважаеми Уайтхол,

Извинете ме за кратката бележка, но току-що научих, че и на двамата ни предстои пътуване до Ямайка. Аз отивам на отдавна жадувана почивка, а вие, доколкото разбрах — на интересна експедиция.

За мен би било чест и удоволствие да се срещна с вас. Общият ни приятел ще ви даде всички подробности. Престоят ми в Савана-ла-Мар ще бъде инкогнито. Той ще ви обясни всичко.

Смятам, че ще бъде от полза и за двамата да се видим колкото се може по-скоро. Възхищавам се на вашата досегашна дейност на острова. Моля ви единствено да запазите в тайна срещата ни и моето присъствие в Ямайка. Надявам се, че ще ме разберете, щом като толкова се възхищавам от начинанието ви.

Шательоро…?

Маркиз дьо Шательоро.

Работодателят на Дейвид Бут. Човекът, който стоеше зад мрежата от наркотрафиканти, плъзнала из Европа и Средиземноморието. Човекът, от когото Алисън изпадаше в такъв ужас, че винаги си носеше флакон с отровен газ!

Маколиф знаеше, че Уайтхол го наблюдава. Той се помъчи да не издаде мислите си, макар че лицето и очите му останаха неподвижни по-дълго от нормалното.

— Кой е този? — попита Маколиф естествено. — Кой е този Шател… Шательоро?

— Не знаеш ли?

— Престани, Уайтхол — каза Алекс с раздразнение. — Стига с тези игрички. Никога не съм чувал това име.

— Мислех, че си — Ямаецът отново се вторачи в Маколиф. — Мисля, че връзката е очевидна.

— Каква връзка?

— Връзката с целта на твоето идване в Ямайка. Шательоро е… освен всичко останало… и спонсор с доста големи финансови възможности. Съвпадението е поразително, не е ли така?

— Не зная какво имаш предвид. — Маколиф погледна бележката отново. — Какво значи «досегашна дейност на острова»?

Уайтхол помълча, преди да отговори. Когато започна, произнасяше думите бавно, с натъртване.

— Преди десет години напуснах родината си, защото политическата организация, за която работех… предано и тайно…, потъна в нелегалност. Наистина потъна. Цяло десетилетие изглеждаше, че тя не съществува. Но това беше само привидно… Сега се върнах. Кингстън не знае нищо. Те никога не са предполагали, че съм свързан с движението. Но Шательоро знае за това и иска и аз да пазя всичко в тайна. Не без риск за самия мен аз споделям тази тайна с теб. Моля те, кажи за какво си дошъл, Маколиф? Може би това ще ми помогне да разбера защо Шательоро иска да се срещне с мен.

Алекс стана и безцелно тръгна към вратата на балкона. Той се движеше, защото това му помагаше да се концентрира. Мисълта му препускаше. Първо помисли, че Алисън е в опасност, после се отказа от това предположение.

След това се върна до креслото, стисна облегалката и каза:

— Добре, ще ти кажа защо съм тук, ако ми признаеш каква е тая твоя дейност.

— Ще ти кажа каквото мога — отговори Чарлз с готовност да каже цялата истина. — Това ще е достатъчно, ще видиш. Не мога да ти кажа всичко. Това ще те изложи на опасност.

— Едва ли ще се съглася с такива условия.

— Моля те. Повярвай ми.

Човекът не лъжеше. Алекс разбираше това много добре.

— Добре… — каза той. — Познавам северния бряг много добре. Работих за «Кайзер боксит». Смятаха ме за добър професионалист — събрах добър екип и имам добро реноме.

— Добре, добре, давай по същество.

— Когато оглавих екипа, правителството на Ямайка обеща да ми опрости петдесет процента от данъка за период от шест години. Това означаваше стотици хиляди долари… Това е всичко.