Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Госпожа Холкрофт изглежда не чу думите му или не им обърна внимание. Флуоресцентните оранжеви, жълти и болезнено зеленикави цветове рисуваха въображаеми татуировки върху изплашеното й лице. Колкото и да е странно , помисли си Алекс, никога не си беше представял Холкрофт като обикновен човек с лична собственост или жена, или даже със свой личен живот.

И докато той си мислеше за тази непредвидена реалност, жената внезапно сграбчи ръката му и се наведе към него. Тя прошепна на ухото на Маколиф под подлудяващата шумотевица и дивите, заслепяващи светлини:

— За бога, вървете след него!

Извиващите се тела образуваха ужасна, гърчеща се стена. Той се втурна напред, като се буташе, дърпаше, блъскаше и накрая си проправяше път с рамо сред крещящата паплач. Алекс се опита да се огледа за избутания от дансинга натрапник, който беше дал знак на Холкрофт, но не можа да го открие.

След това забеляза резките движения на няколко души в дъното на претъпкания осветен дансинг, които влачеха една фигура назад към тясното коридорче. Това беше Холкрофт!

Той отново се заблъска сред гърчещата се стена към дъното на стаята. Един висок негър се възпротиви на натиска на Алекс.

— Ей, ти! Я спри! Да не би «Кукумявката» да е твоя?

— Разкарай се от пътя ми! Мамка му, не ме пипай!

— С удоволствие, гадино! — Негърът пусна палтото на Маколиф, засили отдалече стиснатия си юмрук и го стовари в стомаха на Алекс. Силата на удара заедно с шока от пълната изненада накара Маколиф да се превие.

Той се изправи колкото можа по-бързо въпреки острата болка и се хвърли към негъра. В същото време онзи някак си изви китката му и Маколиф падна върху близките танцьори, но те изобщо не му обърнаха внимание. Когато стана на крака, негърът беше изчезнал.

Това бе озадачаващ и много болезнен момент.

От дима и съпровождащите го миризми на Алекс му прилоша; после разбра. Той вдишваше дълбоко; не му достигаше въздух. Алекс продължи да си пробива път през танцьорите към тесния коридор с по-малка сила, но все така целенасочено.

Проходът водеше към тоалетните. Надясно за «Пиленцата», наляво за «Петлите». В дъното на тесния коридор имаше една врата с доста голяма ключалка и огромен катинар, който очевидно трябваше да напомня на постоянните клиенти, че това не е изход; в «Кукумявката на Сейнт Джордж» очакваха посетителите да си платят, преди да тръгнат.

Ключалката е била разбита и след това върната в кръглите халки, но на извитата стомана не й достигаше един сантиметър, за да се затвори.

Маколиф издърпа халките и отвори вратата.

Той излезе на една много тъмна пътечка, задръстена с боклукчийски кофи и отпадъци. Липсваше каквато и да било светлина в буквалния смисъл, освен размътеното от мъглата нощно небе и слаби отблясъци от прозорците на околните блокове, напомнящи гето. Пред себе си видя висока тухлена стена; пътечката продължаваше надясно покрай други задни врати и завършваше в сляпа улица, образувана от острия ъгъл на стената. Наляво между сградата на «Кукумявката» и тухлите имаше пролука; това беше проход към улицата. Той също бе заграден с боклукчийски кофи и с вонята, която ги съпровождаше.

Маколиф тръгна надолу по циментирания коридор, а уличните лампи хвърляха светлина върху тесния проход. Той беше на шест-седем метра от тротоара, когато ги забеляза: малки локвички яркочервена течност.

Втурна се към улицата. Тълпата бе оредяла; «Сохо» наближаваше собствения си вълшебен час. Сега кипящата активност се беше пренесла навътре: в частните клубове, в нощните казина, в носещите пари легла, където човек можеше да намери секс в различни форми и на различни цени. Той огледа тротоара в двете посоки, като се опитваше да забележи някакво смущение в движението на хората: съпротива или безредици.

Нямаше нищо подобно.

Взря се в тротоара; кървавите вадички бяха размазани и разнесени от минаващите крака, а червените капки изведнъж свършваха на бордюра. Холкрофт е бил откаран с кола.

Изведнъж, без никакво предупреждение, Маколиф усети как някакви ръце го блъснаха по гърба. Той се беше обърнал настрани в последния момент, защото очите му бяха привлечени от трепкането на неонова светлина, и това малко движение попречи да го блъснат на улицата. Нападателят му, огромен негър, залитна от бордюра пред едно «Бентли», което се носеше с невероятна скорост. Маколиф усети остра болка по лицето си: после човекът и превозното средство се сблъскаха; последва мъчителен предсмъртен вик; свистенето на гумите убеди Маколиф, че се е случило нещо невероятно. Бентлито се плъзна напред, като разкъса жертвата си, и отмина. То стигна до ъгъла и силно поднесе наляво, гумите му се завъртяха над бордюра, засвистяха, когато отново се допряха до камъка, и колата се изгуби от поглед. Пешеходците се разпищяха, мъжете побягнаха, уличниците се изпокриха по входовете, сутеньорите стиснаха ръце в джобовете си, а Маколиф остана на улицата над окървавения, размазан труп, като осъзнаваше, че тази смърт е била предназначена за него.