Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Той се затича надолу по улицата без да знае накъде отива, искаше само да избяга. По-далеч от тълпата, която се струпваше на тротоара зад него. Щяха да го разпитват, да го призоват като свидетел… хората щяха да го споменат, когато описват ситуацията. Помисли си, че е замесен , не би трябвало само да го споменават. Маколиф не знаеше отговорите на въпросите и инстинктивно усещаше, че не може да позволи да го разпознаят — не и преди да е научил някои отговори.

Загиналият негър беше човекът от «Кукумявката на Сейнт Джордж», той бе сигурен в това: онзи, който го беше зашеметил със силния удар в стомаха на дансинга и му беше извил китката, като го хвърли върху извиващите се наоколо тела. Човекът, който му беше попречил да настигне Холкрофт в тясното коридорче, което водеше покрай «Пиленцата» и «Петлите» до тъмната пътечка отвън.

Защо го беше спрял негърът? За бога, защо се беше опитал да го убие?

Къде беше Холкрофт?

Трябваше да намери телефон. Трябваше да се обади на телефона на Холкрофт и да говори с някого, независимо с кого, стига да научи някои отговори.

Изведнъж Алекс усети, че хората от улицата го гледат. Защо?… Разбира се. Той тичаше — е добре де, вървеше прекалени бързо. Мъж, който бърза по това време на мъгливата улица в Сохо, изглежда съмнителен. Не трябваше да бъде съмнителен; забави крачка, тръгна безцелно и пак безцелно прекоси непознатите улици.

Все още го зяпаха. Опита се да не се паникьосва. Какво му имаше !

Тогава разбра. Усети как по бузата му се стича топла кръв. Сега си спомни: беше усетил пробождане в лицето, когато огромните черни ръчища се сгромолясаха покрай него над ръба на тротоара. Може би го е одраскал пръстен или нокът… какво значение има? Беше порязан и кървеше. Посегна към джоба на сакото си, за да потърси кърпа. Цялата страна на сакото му беше отпрана.

Значи е бил прекалено зашеметен, за да забележи или да усети разпраното си сако или кръвта.

Господи! Ама че гледка! Човек със скъсано сако и окървавено лице бяга от някакъв мъртъв негър в Сохо.

Мъртъв? Починал? Завършил жизнения си път?

Не. Убит.

Негърът беше убит по начин, предназначен за самия него: беше блъснат жестоко на улицата, а времето бе пресметнато така, че да попадне под стоманената грамада на бързащото, носещо се с висока скорост бентли.

По средата на следващата отсечка — коя ли беше тя? — имаше телефонна кабина. Това беше английска телефонна кабина — по-широка и по-тъмна от американската си братовчедка. Алекс ускори крачка, докато вадеше монети от джоба си. Той влезе вътре; там бе тъмно, прекалено тъмно. Защо беше толкова тъмно? Той извади металната си запалка и я стисна така, като че ли беше, лостче и ако го отпуснеше, то щеше да го запрати в бездната. Алекс натисна лостчето, пое дълбоко дъх и набра номера на светлината на пламъчето.

— Знаем какво е станало, господин Маколиф — отговори му рязък, хладен глас с английско произношение. — Откъде точно се обаждате?

— Не знам. Аз тичах… пресякох няколко улици.

— Спешно трябва да ни кажете къде се намирате… Накъде тръгнахте, когато излязохте от «Кукумявката»?

— Тичах, да го вземат дяволите! Тичах. Някакъв човек се опита да ме убие !

— Накъде тичахте, господин Маколиф?

— Надясно… Четири или пет преки. След това пак надясно; после май тръгнах наляво, след още две преки.

— Добре. Сега се отпуснете… От някоя будка ли се обаждате?

— Да. Не, по дяволите, обаждам се от телефонна кабина!… Да. За бога кажете ми какво става! Тук няма никакви табели с имена на улиците; аз съм по средата на някаква отсечка.

— Моля ви, успокойте се — този англичанин щеше да го побърка с непоклатимия си тон — на превъзходство. — Как изглеждат сградите около кабинката? Опишете каквото и да е, нещо, което виждате наоколо.

Маколиф се оплака от мъглата, но добросъвестно описа тъмните магазини и сгради.

— Господи, не мога да ги опиша по-добре от това… Ще изляза оттук. Ще хвана такси по някакъв начин; после искам да видя някой от вас! Къде да отида?

— Никъде няма да ходите , господин Маколиф! — хладният английски тон изведнъж прозвуча високо и грубо. — Не мърдайте от мястото си! Ако в кабинката има светлина, счупете лампата. Ние знаем къде се намирате. След няколко минути ще ви вземем.

Алекс затвори. Естествено, в кабинката нямаше лампичка. Бандите от Сохо я бяха свалили… Той се опита да се съсредоточи. Не беше получил никакви отговори, а само заповеди и повече команди.