Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Чистата сума беше 333 000 долара.

Той хвърли поглед към Уорфийлд.

— Първата сума, която трябваше да ми се изплати, беше двадесет и пет процента от целия договор след извършване на основната работа по проучването. Споразумяхме се, че това ще бъде при пристигането на екипа в Кингстън. Преди тази дата вие отговаряте само за разходите ми, по двеста на ден. Защо сте направили тази промяна?

— Много сме доволни от първоначалната ви работа. Искахме да покажем добрите си намерения.

— Не ви вярвам…

— Освен това — продължи Уорфийлд, като повиши глас, за да заглуши възраженията на Алекс, — не сме правили промени в договора.

— Знам какво съм подписал.

— Очевидно не сте много наясно… Хайде, прочетете споразумението. В него ясно се посочва, че ще ви бъдат изплатени минимум двадесет и пет процента не по-късно от края на работния ден, който сме определили за начало на проучването. Не се споменава нищо за суми, надхвърлящи двадесет и пет процента; няма забрани да бъдат изплатени по-рано… Мислехме, че ще се зарадвате. — Старецът скръсти ръце и заприлича на миротвореца Ганди с дрехи от «Севил Роу».

Маколиф препрочете уведомлението за превода от «Чейс».

— Парите от този банков превод са описани като плащане за извършени услуги с днешна дата. Това е минало време, чисто и просто. Ще видите доста зор да си ги възстановите, ако не отида в Ямайка. А и като се има предвид параноичният ви стремеж да запазите всичко в тайна, се съмнявам, че ще положите сериозни усилия да си ги получите… Не, господин Уорфийлд, това не ви е присъщо.

— Доверие, господин Маколиф. Вашето поколение го подценява. — Финансистът се усмихна любезно.

— Не искам да прозвучи грубо, но мисля, че никога не сте ми имали доверие. Не и това. Вие сте манипулатор, а не идеолог… Повтарям: това не ви е присъщо.

— Много добре. — Уорфийлд отпусна деликатните си ръце, като запази позата си на Ганди под жълтата светлина. — Така стигаме до закрилата, за която говорих и която вие справедливо поставяте под въпрос… Вие сте един от нас, Алекзандър Таркуин Маколиф. Вие сте много важна и съществена част от плановете на «Дънстоун». Като признание за приноса ви препоръчахме на нашите директори да бъдете повишен — в знак на доверие — до техния ранг. Т.е. сумите, които ви се изплащат и на едро възлизат почти на един милион, са първоначалните възнаграждения, които се полагат на всяка наша единица. Както се изразихте вие, би било неприсъщо за нас да извършим такива извънредни плащания по друг начин.

— За какво намеквате, да ви вземат дяволите?

— Грубо казано, изобщо не се опитвайте да се откажете от нас. Вие сте доброволен участник в работата ни. Ако някога, независимо по каква причина, решите, че «Дънстоун» не ви харесва, не се опитвайте да се обявявате за независим. Никога няма да ви повярват.

Маколиф се втренчи в стареца, който сега се усмихваше.

— Защо смятате, че ще го направя? — попита той тихо.

— Защото имаме причини да смятаме, че съществуват… елементи, които са много заинтересувани да спрат развитието ни. Те могат да се опитат да се свържат с вас; може вече да са се опитали. Вашето бъдеще е при нас и при никой друг. Това е свързано с финансите, може би с идеологията… всичко е законно, разбира се.

Алекс отмести поглед от Уорфийлд. Ролсът беше продължил на запад по «Ню Оксфорд», на юг по «Чаринг Крос» и пак на запад по «Шафтсбъри». Те наближаваха светлините на «Пикадили Съркъс», чиито крещящи цветове бяха разсеяни от гъстата мъгла.

— На кого се опитвахте да се обадите така трескаво тази вечер? — сега старецът не се усмихваше.

Маколиф се извърна от прозореца.

— Това изобщо не ви влиза в скапаната работа, но звънях, макар и не трескаво, на госпожа Бут. Утре ще обядваме заедно. Ако изобщо — съм изпитал раздразнение, то се дължеше на срещата, която ми определихте набързо и на това, че не исках да я безпокоя след полунощ. А вие на кого си мислите, че съм звънял?

— Не трябва да проявявате неприязън…

— Забравих — прекъсна го Алекс. — Вие само се опитвате да ме закриляте. От… разни елементи.

— Мога да се изразя малко по-точно. — Очите на Джулиан Уорфийлд се втренчиха в тези на Алекс със сила, която той не беше виждал досега. — Няма смисъл да ме лъжете, така че очаквам истината. Какво означава за вас думата «Халидон», господин Маколиф?

Кресливата, истерична какофония на рок музиката създаваше усещане за болка в ушите. След това очите се насълзяваха от тежките пластове цигарен дим, плътен и вонящ, а ноздрите веднага се присвиваха от острата сладникава миризма на тютюн, примесена с трева и хашиш.