Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Алекс усети тръпка на раздразнение. Уорфийлд вече му беше казал, че приема Алисън; той не искаше да слуша интимна, лична информация, изкопана от безликите служители или от бръмчащите машинки на «Дънстоун».

— Какво за нея? — попита внимателно Маколиф. — Характеристиката й говори сама за себе си.

— Безспорно. Тя е извънредно висококвалифицирана… и е извънредно загрижена да напусне Англия.

— Тя ми даде обяснение и аз го приех. Току-що се е развела и предполагам, че положението й не е особено приятно… от социална гледна точка.

— Тя това ли ви каза?

— Да. Аз й вярвам.

Уорфийлд пак си сложи очилата и прелисти страницата пред себе си.

— Страхувам се, че има още нещо, господин Маколиф. Тя каза ли ви за кого е била омъжена? С какво мъжът й си е изкарвал хляба?

— Не. А и аз не съм я питал.

— Да… Е, мисля, че трябва да знаете. Дейвид Бут е от семейство с високо социално положение — всъщност те са виконти — което от едно поколение насам няма никакви приходи. Той е партньор в една фирма за износ и внос, чиито документи показват, че едва свързват двата края… И все пак господин Бут си живее чудесно. Има няколко къщи — тук и на континента 2 2 Когато казват «континента», англичаните имат предвид Европа. — Б.пр. , кара скъпи коли, членува в най-добрите клубове. Не е ли противоречиво?

— Така изглежда. Как го постига?

— Наркотици — произнесе Джулиан Уорфийлд така, сякаш току-що му беше казал колко е часът. — Дейвид Бут е куриер между Франция и Америка. Подвизава се ту в Корсика, ту в Бейрут и Марсилия.

През следващите няколко мига и двамата мъже мълчаха. Маколиф разбра подтекста на казаното и накрая заговори:

— Госпожа Бут е участвала в проучванията в Корсика, Иран… и Южна Испания. Вие намеквате, че и тя е замесена.

— Възможно е, но не е вероятно. Ако е участвала, сигурно не е било по нейно желание. В края на краищата тя все пак се е развела с него. Ние твърдим, че тя несъмнено е научила за заниманията на мъжа си; тя се страхува да остане в Англия. Не вярваме, че ще се върне.

Отново последва мълчание, докато Маколиф не го наруши.

— Когато казахте «страхува се», реших, че имате предвид, че е била заплашвана.

— Напълно възможно. Каквото и да знае тя, би могло да се окаже опасно. Бут не е приел развода с радост: не поради привързаност — той е голям женкар, а подозираме, че причините са свързани с пътуванията му — Уорфийлд пак сгъна листата и ги прибра в джоба на палтото си.

— Е — каза Алекс, — това си е доста… голяма изненада. Не съм сигурен дали съм подготвен за нея.

— Дадох ви тези сведения за госпожа Бут, защото смятахме, че ще ги откриете сам. Искахме да ви подготвим… не да ви разубеждаваме.

Маколиф се обърна рязко и погледна Уорфийлд.

— Искате тя да дойде, защото би могла… би могла да се окаже ценна за вас, а не заради геоложкото проучване.

«Спокойно, Маколиф. Спокойно!»

— В тия объркани времена какво ли не му идва наум на човек.

— Това не ми харесва!

— Вие не сте мислили за това. Ние смятаме, че тя ще бъде в по-голяма безопасност в Ямайка, отколкото в Лондон… Вие сте загрижен, нали? През миналата седмица се срещахте често.

— Освен това не ми харесва да ме следят — Алекс не можа да измисли какво друго да каже.

— Онова, което направихме, беше минимумът и имаше за цел да ви закриля — отговори бързо Уорфийлд.

— От какво? За бога, от кого ме закриляте? — Маколиф се втренчи в дребното старче, като осъзнаваше колко му е противно то. Той се зачуди дали Уорфийлд ще говори по-открито по въпроса за закрилата от Холкрофт. А дали ще признае съществуването на предишно проучване в Ямайка? — Мисля, че имам право да науча — добави той ядосано.

— Ще научите. Обаче първо бих искал да ви покажа тези документи. Надявам се, че всичко това ще ви достави удоволствие.

Уорфийлд отвори един незалепен плик и извади няколко тънки листа, прикачени към едно писмо. Това бяха напечатани на прозрачна хартия копия от тяхното дълго споразумение, подписано на площад «Белгрейвия» преди повече от седмица. Той се пресегна нагоре, светна своята лампичка за четене, взе листата от Уорфийлд и отметна копията над по-дебелата страница на писмото. Само че това не беше писмо, а снимано на ксерокс копие за банков превод от «Чейс Банк» в Ню Йорк. Цифрите бяха ясни: отляво беше сумата, преведена на негова сметка от един швейцарски концерн; отдясно бяха максималните данъци върху тази сума, посочени като приход на швейцарските власти и службите за вътрешни данъци на Съединените Щати.