Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— И така, ние задраскахме две от първите ви избраници, макар да осъзнавахме, че като отстраним тази жена Уелс, можете да изпуснете и мъжа й, Йенсен… Бяха отхвърлени трима от първите петима; знаехме, че това няма да ви хареса, но нали разбирате… После ми просветна. Мили боже, вие го бяхте измислили по-добре от всички нас!

— Не съм следвал никаква стратегия, Уорфийлд. Сформирах най-добрия екип, който можах. — Маколиф усети, че трябва да вметне това изявление.

— Може би не сте го направили съзнателно, а що се отнася до качеството, сте сформирали превъзходна група. Но включването на двете жени, и двете ненадминати в своята област, като едната е със съпруга си, страшно е подобрило екипа.

— Защо?

— Това осигурява — те осигуряват — уникален елемент на невинност, патината на научната дейност, а това е един аспект, който ние всъщност бяхме пропуснали. Един екип от образовани мъже и жени, за който гарантира Кралското общество… по някакъв начин страшно се различава от проучвателна експедиция, съставена изцяло от мъже. Това наистина е страхотно.

— Не съм имал такова намерение. Не бих искал да ви заблуждавам.

— Изобщо не ме заблуждавате. Резултатът е един и същ. Няма нужда да ви казвам, че посочих това разсъждение на останалите и те моментално се съгласиха.

— Струва ми се, че каквото и да «посочите» вие, то ще бъде прието незабавно. Какви са дребните въпросчета?

— По-добре е да ги наречем «второстепенна информация, която би могла да ви заинтересува». — Старецът се пресегна и щракна една лампа за четене. След това извади няколко листа от палтото си, разгърна ги и ги постави пред плика. Той си намести очилата и внимателно разгледа горната страница. — Това семейство, тези Йенсен и Уелс, развиват доста активна дейност в левичарските политически кръгове. Маршове на мира, забрана на бомбите и други подобни.

— Това изобщо не им се отразява на работата. Не ми се вярва да организират бунтове сред местното население — нарочно отегчено произнесе Маколиф. Ако Уорфийлд смяташе да повдига подобни «въпросчета», Алекс искаше да покаже на финансиста, че ги смята за маловажни.

— Обстановката в Ямайка е доста нестабилна; по-точно ще бъде да кажем, че там има безредици. Ако някой от вашите хора се изказва открито за подобни неща, ще накърни интересите ни.

Маколиф се размърда на мястото си и погледна дребното старче с нацупени мънички устни, чиято тънка, кокалеста ръка държеше листата в кръгчето жълта светлина, придаваща на старата му плът болнав жълтеникав цвят.

— Ако възникне подобна ситуация, а аз не мога да си я представя, в която семейство Йенсен да предизвикат политически вълнения, ще ги накарам да млъкнат… От друга страна привличането на подобни хора би могло да ви донесе полза. Те ще работят за «Дънстоун» усърдно и компетентно.

— Да — каза спокойно Уорфийлд. — Дойде ни наум още нещо… Този човек, Фъргюсън, си е създал проблеми с организацията «Крафт».

— Той е бил на път да направи жизненоважно откритие за влакната на баракоята, ето какво е създал. Това страшно е уплашило «Крафт» и източниците му на финансови средства.

— Ние нямаме проблеми с «Крафт» и не искаме да си ги създаваме. Фактът, че този човек е с вас, може да събуди недоумение. «Крафт» се ползва с добро име в Ямайка.

— Фъргюсън е най-добрият. Заместникът му определено не го бива, а той е най-добрият от всички останали. Ще държа Фъргюсън настрана от «Крафт».

— Това е много важно. В противен случай не можем да приемем.

Според данните на «Дънстоун» Чарлз Уайтхол, черният учен конте, представляваше образец на психологическо объркване. Политическите му убеждения бяха консервативни — той беше черен консерватор, способен да оглави реакционерите в Кингстън, ако бе останал на острова. Но неговото бъдеще не е било в Ямайка и той го е осъзнал отрано. Този факт го е огорчил. Обаче Уорфийлд побърза да добави, че отрицателната информация се компенсира — и даже нещо повече — от академичните заслуги на Уайтхол. Интересът му към проучването беше крайно положителен фактор; а неговото включване щеше да отстрани от проекта всякакво петно на комерсиалност. Странностите на тази твърде сложна личност се допълваха от факта, че Уайтхол имаше черен пояс в клас тройно А по джукато, по-усложнен и смъртоносен вариант на джудото.

— Идването му с вас направи силно впечатление на познатите ни от Кингстън. Подозирам, че те ще му предложат място в Западноиндийския университет. Предполагам, че той вероятно ще приеме, ако му платят достатъчно… И така, сега стигнахме до последната кандидатура. — Уорфийлд си свали очилата, постави ги в скута си с книжата и разтри гърбицата на тънкия си, костелив нос. — Госпожа Бут… госпожа Алисън Джерард Бут.