Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Алекзандър затвори вратата и се обърна към Холкрофт, но преди да успее да каже нещо, англичанинът проговори, все още с гръб към Алекс.

— Това отговаря ли на вашите съмнения? — попита той тихо.

— Има двама мъже в коридора — каза Маколиф глупаво. — Вие знаехте, нали?

— Не го знаех със сигурност, просто предположение. Има някои основни правила.

— И вие все още смятате, че те са диваци?

— Всичко е относително. — Холкрофт се извърна от прозореца и погледна Алекс в лицето. — Сега вие сте канала. Сигурен съм, че те са ви го казали.

— Ако «канал» означава да им занеса ответния отговор, тогава — да.

— Само отговора? И те не искат никакви твърди гаранции? — Англичанинът изглеждаше удивен.

— Мисля, че до това ще се дойде във втората фаза. Доколкото схващам, ще е споразумение на етапи. Не мисля, че те обаче ще приемат думата на покорния слуга на Нейно Величество. От устата му се изплъзват твърде лесно такива термини като… «чернилка», например.

— Вие сте магаре — каза Холкрофт.

— А вие сте една облечена във власт нула — отвърна Маколиф с не по-малко презрение. — Те ви хванаха натясно, господин агент. Те са се добрали и до дънстоунския списък. Те играят на собствен терен… съобразявайки се със собствените си «основни правила».

Холкрофт се поколеба, като потискаше раздразнението си.

— Може би не. Има една пътека, която все още не сме извървели. Те ще ви приберат обратно… Бих искал да бъда отведен заедно с вас.

— Те няма да се съгласят на това.

— Може да нямат друг изход…

— Искам да сме наясно по едно — прекъсна го Алекс. — В Кок Пит държат цяла една експедиция — бели и черни — и няма да позволя на никого да рискува, пък макар и един-единствен живот.

— Вие забравяте, че — каза Холкрофт тихо — отчуждено, — ние знаем местоположението с точност до хиляда ярда.

— Вие сте много далеч от тези, които го охраняват. Не си мислете, че вие сте… Само една грешна стъпка, само едно леко отклонение и ще последва масова екзекуция.

— Да — каза англичанинът. — Вярвам ви, нали и преди се беше случило подобно масово клане. А екзекуторите са били същите онези, от чиито избор и методи вие толкова много се възхищавате.

— Обстоятелствата са били други. Вие не знаете истината…

— О, я престанете, Маколиф! Аз ще направя всичко, което зависи от мен, за да защитя живота на хората от екипа ви, но съм принуден да бъда откровен с вас. Те вече не са от първостепенна важност за мен, както не са и за Халидон! Има много по-висши съображения! — Англичанинът замълча за момент, за да подчертае току-що казаното. — И мога да ви уверя, че нашите сили са значително по-големи от онези на банда фанатични… цветнокожи. Бих ви посъветвал да не сменяте съюзниците си в последния момент.

От телевизионния екран говорителят мънкаше монотонно, докато четеше текста от страници, които му бяха подавани от други хора в студиото. Алекс не беше сигурен — той не беше слушал внимателно — но мислеше, че е чул името, произнесено по-различно… като че ли свързано с нова или различна информация. Той се загледа в телевизора и вдигна ръка към Холкрофт да замълчи.

Беше чул името.

И както първото съобщение преди три часа беше само прелюдия — соло инструмент, набелязващ разгръщането на темата — Маколиф разпозна сега в това кодата 53 53 Заключение, край на музикално произведение или на неговите самостоятелни части. — Б.пр. . Терорът беше стигнал в оркестрацията си до финала.

Говорителят се загледа право в камерата, след това отново сведе поглед към листовете в ръцете си.

— Да повторим бюлетина. Савана-ла-Мар. На частното летище «Негрил» е избухнала престрелка. Банда неидентифицирани лица устроили засада на група европейци, докато те се качвали на борда на малък самолет за Уестън Фавел. Френският индустриалец Анри Салан, маркиз дьо Шательоро, бил убит заедно с трима други мъже, за които се казва, че били на служба при него… Мотивът остава неизвестен. Маркизът е гостувал на семейство Уейкфийлд. Пилотът, служител на Уейкфийлд, съобщил, че последните инструкции, които бил получил от маркиза, били за курс на юг от Уестън Фавел, при ниска височина на полета, към вътрешността на откритите тревисти пространства. Полицаите разпитват…

Алекс отиде до телевизора и го изгаси. Той се обърна към Холкрофт; много малко имаше за казване и се чудеше дали мъжът от разузнаването щеше да разбере.

— Това беше един от приоритетите, за който бяхте забравили, нали Холкрофт? Алисън Бут. Вашата мръсна връзчица с Шательоро… Госпожа Бут, която може да бъде пожертвана, стръвта от Интерпол… Е, ние сме тук, господин агент, а Шательоро е мъртъв. Вие сте в една хотелска стая в залива Монтего, а не — в Кок Пит. Не ми говорете за сили, вие, копелдак такъв. Вие имате само една и това съм аз.