Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Първото съобщение просто беше прелюдия — самотна флейта, набелязваща основните ноти на темата, които не след дълго щяха да се развият: експлозия и смърт в Порт Антонио.

Източното крило на къщата в имението на Артър Крафт било хвърлено във въздуха от поставен там експлозив, последвалият пожар обхванал по-голямата част от сградата. Предполага се, че патриархът на фондацията е една от жертвите. Плъзнали слухове, че преди серията експлозии се е стреляло с пушки. Порт Антонио бил целият в паника.

Стрелба с пушки. Експлозиви.

Рядкост, да, но не и нещо, за което не беше чувано на този остров с неговата разпокъсана жестокост. Жестокостта на задържания гняв.

Следващото «прекъсване» се появи след не повече от десет минути. То беше — точно откъдето трябва, мислеше си Маколиф — репортаж от Лондон. Това прекъсване се придружаваше от лента, течаща под образа, на която пишеше: «Убийства в Лондон. Пълният текст на съобщението ще чуете в централните ни новинарски емисии». Радиото изчака една дълга музикална реклама да стигне до края на своята промиваща мозъка тъпота преди гласът да се появи отново, но вече властно стреснат и притеснен.

Даваха подробностите все още в сбит вид, но не и изводите. Бяха убити четири важни фигури с висок ранг в правителството и индустрията. Един директор на компанията «Лойд», един служител от Кралските данъчни служби и двама членове на Камарата на общините, и двамата председателстващи различни търговски комисии с голямо значение и влияние. Методите: двата — често срещани до сега, двата — нови и доста драматично изпълнени. С много мощна пушка е стреляно от един прозорец в покрит с тента вход на площад «Белгрейвия». Автомобил е бил хвърлен във въздуха чрез предварително поставено взривно устройство. Следваха новаторските: отрова — предполага се, че е стрихнин, разтворена в мартини «Биифийтър», смъртта настъпила след десет минути; и една ужасна, извратена, жестока смърт… острие на нож, изхвърлено срещу движеща се плът на един гъмжащ от хора ъгъл на булевард «Странд». Убийствата са извършени, убийците не са задържани.

Р. С. Холкрофт стоеше до хотелския прозорец и слушаше развълнуваната интонация на ямайския говорител. Когато Холкрофт проговори, стана ясно колко е шокиран от чутото.

— Господи… Всеки един от тези мъже по едно или друго време беше поставен под лупа…

— За какво?

— Заподозрян в особено тежки престъпления: служебни злоупотреби, изнудване, измама… Но нищо не беше доказано.

— Е, нещо вече е доказано.

Следващият беше Париж. Ройтер беше изпратил първите телеграми и те бяха тиражирани от телеграфните агенции само за минути. Отново бройката беше… четири. Четирима французи — всъщност трима мъже и една жена. Но пак четири.

Отново изтъкнати фигури в индустрията и правителствените кръгове. И оръжията на престъплението бяха идентични: пушка, експлозиви, стрихнин, нож.

Жената — собственичка на една от парижките модни къщи. Безскрупулна, мразена, садистична лесбийка, отдавна подозирана във връзки с корсиканската мафия. Била е застреляна от разстояние, когато е излизала от един вход на «Сен Жермен де Пре». От тримата мъже един е бил член на президентския Финансов съвет; неговият ситроен избухнал, когато той се опитвал да запали колата си на улица «Бак». Другите двама французи заемали високи изпълнителни постове в корабни компании със седалище в Марсилия — корабите плавали под парагвайски флаг — собственост на Маркиз дьо Шательоро. Първият се разтърсил в конвулсии, наклонил се над масата и починал в едно кафене в Монмартр — от стрихнин в късното му сутрешно еспресо. На втория му разпрали гръдния кош с касапски нож насред претъпкания с минувачи тротоар пред хотел «Жорж V».

Минути след Париж дойде Берлин. Берлин на правителството в Бон. Все още само слухове, идващи от Изток — чували се сирени отвъд мостовете, зад Стената; били подслушани няколко полицейски радиотелефона — но нищо не било ясно.

На «Кюрфюрщендам щрасе» бил застрелян от покрива на близкостояща сграда един подсекретар от Външнополитическия отдел на Бундестага, когато отивал на предварително уговорена среща-обяд. Един от директорите на «Мерцедес-Бенц» спрял, за да изчака светофара на аутобана, когато на предната му седалка били хвърлени две гранати, изпепелили колата му и него самия за секунди. На известен наркотрафикант била дадена отрова, сипана в чашата тъмна бира, която си поръчал в хотел «Гранд», а едно служебно лице на Финансовото министерство е било ловко пронизано — смъртта настъпила незабавно — право в сърцето в претъпканото фоайе на правителствена сграда.