Следваше Рим. Един от финансовите стратези на Ватикана, дълбоко презиран кардинал, посветил се на изнудването в името на църквата на зле информираните бедни, паднал от пушката на убиец, стрелял иззад едно берлини на площад «Сан Пиетро». Един функционер от миланската Мандадора влязъл в глуха улица на «Виа Кондоти», където автомобилът му експлодирал. Смъртоносна доза стрихнин била сипана в капучиното на директор на митница на римското летище «Фиумичино». В ребрата на влиятелен брокер от «Борса Валори» бил забит нож, докато той се спускал по Испанските стълби към «Виа Дю Масели».
Лондон, Париж, Берлин, Рим.
Винаги цифрата беше четири и методите еднакви: пушка, експлозиви, стрихнин, нож. Четири разнообразни, изобретателни начина на действие. Всеки един преценен от гледна точка на новината, ориентирани към шока. Всички убийства — дело на професионалисти; нито един убиец не е бил заловен на местопрестъплението.
Радио и телевизионните станции не правеха вече опити да продължат обичайната си програма. С имената сега се появяваха и подробните им биографии. От детайлите в тях човек можеше да си състави представата, която не беше далеч от обобщението на Холкрофт за четиримата убити англичани: Жертвите не бяха просто хора от голяма величина в индустрията и правителствата. Върху повечето от тях беше хвърлена сянката на съмнението, което предизвикваше подозрение и към останалите. Бяха лица, подлагани по едно или друго време на официални разследвания. Когато първите намеци за това изплуваха на повърхността, любопитните журналисти започнаха бързо и яростно да ровят, да засипват публиката с десетки слухове и дори с нещо повече от слухове — с факти: обвинителни актове (обикновено свеждани до невъзможност да бъдат доказани), обвинения от страна на пострадали конкуренти, по-висшестоящи или подчинени (оттеглени, отречени… непотвърдени), тъжби (изтеглени от съда или преустановени поради липса на доказателства).
Това беше един «елегантен» разрез на имиджа на заподозрените. Помътнял, омърсен, с аура на корупция около себе си.
Всичко това стана преди стрелките на часовника на Маколиф да покажат девет часа. Два часа след дванадесет, лондонско време. Два часа следобед на Мейфеър.
Същото часово време във Вашингтон и Ню Йорк.
Нямаше вече преструвка, разбирането проблесна заедно с движението на слънцето от изток на запад над Атлантическия океан. Изводът — споделян от всички, прерастваше в истерия. Предполагаше се, че това е някакъв заговор от международен мащаб, дело на самоуправстващи фанатици, които разчистваха стари сметки, чрез терор, из целия цивилизован свят.
Щеше ли терорът да достигне бреговете на Съединените Щати?
Да, той вече беше там, от преди два часа.
Тромавият великан едва беше започнал да се раздвижва, да разпознава симптомите на надигащата се зараза.
Първите новини достигнаха до Ямайка от Маями. Радио Монтего се задъхваше, докато ловеше припокриващите се радиоизлъчвания, пресяваше, подбираше, най-накрая сверяваше с телексната лента думите на различни новинари, които бързаха да вербализират събитията, изтичащи от лентите на телеграфните агенции.
Вашингтон. Ранно утро. Подсекретарят на бюджета — едно явно политическо назначение заради принос в президентската кампания — е бил застрелян, докато правел сутрешния си джогинг по един черен път близо до дома си в Арлингтън; оръжието е било високомощна пушка, вероятно с електронен мерник и с нея се е стреляло от един хълм над пътя. Тялото е било открито от моторист в 8.20, времето на настъпване на смъртта — не повече от два часа от намирането.
Обед. Лондонско време.
Ню Йорк. Приблизително в седем часа сутринта, когато някой си Анджело Делакроче — уважавана в средите на мафията фигура — влязъл в своя линкълн континентал в свързания с дома му гараж в Скарсдейл, станала експлозия, която хвърлила във въздуха помещението, убила на място Делакроче и причинила значителни щети на останалата част от къщата. Името «Делакроче» се свързвало с…
Обед. Лондонско време.
Феникс, Аризона. Около 5.15 сутринта, някой си Харисън Ренфийлд, финансист от международен мащаб, строителен магнат със значителни холдингови компании в Карибския басейн, припаднал в покоите си в частния клуб «Тъндърбърд» 52 52 Буревестник. — Б.пр.
след среднощно парти, дадено в чест на съдружниците му. Това станало след като поръчал да му донесат сутрешната закуска; съществували подозрения, че е бил отровен, тъй като един сервитьор на «Тъндърбърд» бил намерен в безсъзнание долу, в хола на апартамента на Ренфийлд. Било наредено да се извърши аутопсия… Пет часа, планинско време.
Читать дальше