Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Даниел се изправи и застана в центъра на скалния подиум. Вместо към Племето на Акуаба, той се обърна към Маколиф. Той шептеше, но както и преди, думите му, ясни и точни, отекваха в стените.

— Уроците на Акуаба достигат до всички, така както и проповедите на пророците докосват всички хора. Малцина обаче се вслушват в тях. Независимо от това, делото трябва да бъде продължено. От тези, които могат да го продължат. Това е пътят. Акуаба е бил щедро надарен с големи богатства…, надхвърлящи въображението на онези, които не ще се вслушат, а само искат да крадат и разрушават… Ето защо ние излизаме в Света, без той да знае, че ни има, и правим всичко, което е по силите ни… Така трябва да бъде и занапред. Защото ако Светът научи, той ще се опита да ни се наложи и Халидонът, Племето на Акуаба и уроците на Акуаба ще бъдат унищожени… Ние не сме глупаци, доктор Маколиф. Знаем с кого си имаме работа, с кого споделяме тайните си. И любовта си. Но не си правете илюзии. Ние сме в състояние да убиваме и ще убиваме, ако се наложи, за да защитим съкровищницата на Акуаба. В това отношение сме опасни, абсолютни и непреклонни. Ние ще унищожим себе си и съкровищницата си, ако Светът се опита да се намеси.

Аз, в качеството си на Старейшината, ви моля да станете, доктор Маколиф, и да застанете с гръб към Племето на Акуаба, към този Съвет на Халидон и да се обърнете с лице към стената. Онова, което ще чуете, докато се взирате само в камъка, са гласове, изброяващи места и цифри. Както вече казах, ние не сме глупаци и знаем какви са законите на пазара и пазаренето. Вие няма да видите лица, никога няма да узнаете самоличността на онези, които говорят. Само ще знаете, че те са продължителите, пренасящи в бъдното богатствата на Акуаба.

Ние разпръскваме големи суми по целия свят, концентрираме усилията си в райони, където човешкото страдание е най-голямо. Там, където има глад, липсва покрив над главата, където се шири безпомощността, безсмислието на живота. Хиляди безименни, неосведомени хора всекидневно получават помощ от нас, от Халидон. Всекидневно, в най-материален вид.

Моля станете и се обърнете към стената, доктор Маколиф.

Алекзандър се надигна от каменния блок и се обърна. За миг погледът му падна върху тялото на Акуаба. Той извърна очи и се вторачи в извисяващия се екран на стената.

Даниел продължи:

— Делата ни не преследват политическа власт или влияние. Вършим ги, защото притежаваме тайното богатство и сме задължени да продължаваме… уроците на Акуаба.

Но светът не е готов да възприеме нашите пътища, пътищата на Акуаба. Планетарното двуличие би ни унищожило, вероятно би ни принудило да се самоунищожим. А това ние не можем да позволим.

Разберете това, доктор Маколиф. Като изключим вашата собствена смърт, която със сигурност ще настъпи, позволите ли си да разкриете онова, което знаете за Племето на Акуаба, ще се случи нещо, пагубно, много по-страшно, отколкото загубата на живота Ви: делото на Халидон ще приключи. Това е нашата върховна заплаха…

Един след друг гласовете произнасяха лаконичните си изказвания:

— Африканска ос. Гана. Четиринадесет хиляди бушела зърно. Чрез: «Братя Смит», Кейптаун. Банка «Бъркли»…

— Сиера Леоне. Три тона медикаменти. Чрез: «Балтаджи Фармацетикалс», Алжир. Банка «Константин»…

— Индокитайска ос. Виетнам, Меконг, провинции Кван То. Рентгенов и лабораторен персонал и оборудване. Чрез: Швейцарския червен кръст — «Банк ъв Америка»…

— Ос: югоизточно полукълбо. Бразилия, Рио де Жанейро. Противотифусен серум. Чрез: «Сализар — медицински продукти». «Трета банка», Рио…

— Индийска ос. Дака. Бежански лагери. Серуми за ваксини, медикаменти. Чрез: «Международна организация на нуждаещите се от покрив», Световна банка, Бирма…

Мъжките и женските гласове продължаваха монотонното си изреждане, фразите отсечени, непълни и все пак в тях имаше някаква нежност. Беше изминал почти час и Маколиф започна да разбира, че много се изказваха повече от веднъж, но винаги информацията беше друга, нова. Нищо не беше повторено.

Накрая настъпи тишина. Тя продължи доста дълго. И тогава Алекзандър почувства, че една ръка ляга на рамото му. Той се обърна. Даниел го гледаше изпитателно.

— Сега разбирате ли?

— Да. Разбрах — каза Маколиф.

Те се върнаха през полето към езерото. Горските звуци се смесваха с шума, идещ от планините и откъм водопада, който продължаваше да се разбива на почти миля на север.

Стояха на укрепения бряг и Алекс се наведе, взе едно камъче и го хвърли в черното, искрящо езеро, отразяващо лунната светлина. Той погледна към Даниел.