Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Даниел обясни, че от най-ранно детство на халидонита се втълпява колко привилегирован е той и как трябва да оправдае рожденото си право чрез действията и поведението си в живота. «Етиката на приноса» започва да се развива още от началните етапи на образованието, в чиято основа заляга изискването за най-пълно развитие на заложбите. Външният свят бива представен до най-малките детайли — с простотата и сложността си; мира, спокойствието и насилието, жестокостта в него; с доброто и лошото си. Когато се появели изкушения, породени от тази реалност, те бивали балансирани — може би с малко по-голяма строгост, призна Даниел — от съответни наказания.

Когато наближал неговият или нейният дванадесети рожден ден — халидонитът преминавал през серия тестове, задавани от учителите, по-старшите от Съвета и накрая от самия Старейшина. На базата на резултатите от изпитите индивидите били подбирани и определяни за различни обучения, но вече във външния свят. Следващите три години се посвещавали на подготовка за излизане в Света, съсредоточена в придобиване на специални умения, навици или професии.

Когато той или тя навършели 16 години, халидонитът бил извеждан от комуната и отивал да живее във «външно» семейство, в което «бащата» и «майката» били членове на племето. С изключение на редките завръщания в комуната и събиранията със собствените родители, «външното» семейство се оказвало в ролята на настойник в продължение на много години.

— А има ли случаи на «изневяра»?

— Много рядко — отвърна Даниел. — Процесът на екраниране е всеобхватен.

— А ако се е пропукал някъде? Ако има…

— Това е въпрос, на който няма да ви отговоря — прекъсна го Старейшината. — Единствено ще кажа, че «Лабиринтът на Акуаба» е такава заплаха, пред която и най-страшният затвор бледнее. Той регулира броя на осквернителите — както вътре, така и вън — и го поддържа в минимални граници. Така или иначе, тези, които пренебрегват дълга си, са голяма рядкост.

Тонът на Даниел отказа Алекс да се задълбочава във въпроса.

— Значи, те биват довеждани обратно тук?

Даниел само кимна.

Нямало външно наложен контрол върху числеността на населението. Даниел го увери, че на всяка двойка, която искала многобройно поколение, се падала друга, която искала по-малко или изобщо не искала деца. И за най-голямо изумление на Маколиф Старейшината добави:

— А така също женитби стават между членове на племето и външни хора. Това е естествено и неминуемо, понякога дори и желателно. Но за да стане това се извършва сложна процедура, отнемаща много месеци, с доста строги правила и изисквания.

— Нещо като обратен екраниращ ефект?

— Най-щателният, който можете да си представите, под контрола на «настойниците».

— Какво става, ако бракът не…

— Отговорът и на този въпрос остава за вас в мъртвата зона, Докторе.

— Оставам с впечатлението, че наказанията ви са прекалено сурови — каза Алекс тихо.

— Може да оставате с каквито искате впечатления — каза Даниел и тръгна отново през полето. — Но най-важното е да разберете, че ние имаме десетки… стотици настойници, пазачи — в «приемни домове» — из целия свят. От всички възможни професии, във всички правителства, пръснати из десетки университети и други институции — навсякъде… И вие никога няма да сте сигурни кои са членове на Халидон. Това е нашата заплаха, нашата върховна защита.

— И така, вие казвате, че ако аз разкрия, разглася онова, което знам за вас, вие ще ме убиете?

— Вас и всеки член на семейството ви: жена, деца, родители… При липса на такива — любовници, близки сътрудници, приятели, всеки човек, който е имал или има някакво влияние върху вас. Самоличността ви, дори споменът за вас, ще бъдат изтрити.

— Не може да знаете за всеки човек, с който говоря, да контролирате всяко мое телефонно обаждане, къде съм всяка минута. Никой не е в състояние да го направи! Аз мога да наема армия, мога да ви открия!

— Но няма да го направите — каза Даниел тихо, в противовес на крясъците на Маколиф. — Поради същата причина, поради която не са го направили и други преди вас… Елате. Вече стигнахме.

Те стояха в края на полето. Отсреща се мержелееше горският гъсталак на Кок Пит, оплел ластари, мустачки и пипала в сенките на мрака.

Най-неочаквано, без никакво предизвестие, въздухът се изпълни от всепроникващ звук и ужасния му резонанс. Това беше писък, някакъв нечовешки вопъл. Тонът беше нисък, задъхан, обгръщаше всичко и отекваше навсякъде. Беше звук от гигантски духов инструмент, който бавно се възземаше, за да спадне до проста, мрачна тема и после отново се издигаше до ужасния вой, пробиващ мелодията с невъзможността на горните си октави.