Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Маколиф стана от стола и се отправи безцелно към прозореца. Той чувстваше очите на Даниел върху гърба си и се насили да наблюдава разбиващите се пред очите му потоци вода.

— Защо ме доведохте тук? Защо ми разказвате тези неща? За вас… и за всичко останало.

— Нямаме избор. Освен ако не сте излъгали или Малкълм не се е оставил да бъде заблуден, в което аз лично не вярвам… А и ние знаем позицията ви, запознати сме с вашето минало. Когато Малкълм излетя от Англия, той взе със себе си пълното ви досие от MI5. С две думи: склонни сме да ви направим предложение.

Алекс се обърна и погледна Старейшината.

— Сигурен съм, че то е такова, на което не бих могъл да откажа.

— Поне не без да се замислите. Тъй като се отнася до живота ви и съвсем не между другото, до живота на вашите колеги от експедицията.

— Каква е размяната? Документите на Пиърсол?

— Нещо много по-голямо. Но и тях разбира се — отговори Даниел.

— Продължете. — Маколиф остана до прозореца. Приглушеното боботене на водопада беше единствената му връзка със света отвън. Това му действаше успокояващо.

— Ние знаем какво иска Британското разузнаване — един списък с имена — йерархията на «Дънстоун»: международните финансови магнати, които се надяват да превърнат този остров в свое икономическо убежище, в една нова Швейцария. Не много отдавна, всъщност преди няколко седмици, те се събраха от цял свят тук, на острова — в Порт Антонио. Единици от тях използваха истинските си имена, повечето пребиваваха под чуждо име. И това не е никак случайно. Швейцарските банки една след друга започват да разкриват традиционната тайна на влоговете, да премахват секретните си сметки със специалните кодове. Те са принудени да направят това, подложени на страхотния натиск отвън… Накратко — ние притежаваме този списък и ще го разменим.

— Срещу живота ни? И онези документи…

Даниел се изсмя. Смехът му не беше нито жесток, нито любезен, просто един обхванал го пристъп на веселие.

— Докторе, страхувам се, че вие сте този, който е обладан от въпроси с не особено съществено значение. Вярно е, че ние високо ценим документите на Пиърсол, но това не важи за британците. Нали трябва да мислим по начина, по който мисли и противникът ни?! От всичко най-много британците искат списъка на «Дънстоун». А това, което най-много от всичко искаме ние, е Британското разузнаване и всички, които то представлява да се пръждосат от Ямайка. Това всъщност е размяната, която предлагаме.

Маколиф стоеше до прозореца и не помръдваше.

— Все още не разбирам. Председателят се наведе напред.

— Онова, до което се домогваме ние, е да се сложи край на английското влияние над този остров. Както и на всяко друго влияние, идещо от която и да е друга нация — от другите племена, ако искате, Докторе. Накратко — Ямайка да си остане на ямайците.

— «Дънстоун» няма да ви го остави — каза Алекс колебливо. — Бих казал, че неговото влияние е хиляди пъти по-опасно, отколкото влиянието на всеки друг тук.

— «Дънстоун» го оставете на нас. Ние имаме свои собствени планове за него. «Дънстоун» е създаден от финансови гении. Но веднъж ограничен само до рамките на нашата територия, алтернативите ни са много. Наред с всички други способи за борба е и експроприацията… Но тези алтернативи изискват време, а ние и двамата знаем, че британците не разполагат с такова. От друга страна Англия не може да си позволи загубата на «Дънстоун Лимитид».

Маколиф си спомни думите на Р. С. Холкрофт, в оная стая в хотел «Савой»: «икономиката е фактор и то много важен фактор». Признанието на Холкрофт Манипулатора.

Алекс се върна до стола си и седна в него. Разбираше, че Даниел му дава време, за да размисли, да възприеме възможностите, произтичащи от новата информация. В ума му се въртяха толкова много въпроси, но той знаеше, че на повечето от тях няма да получи отговор. Няколко обаче особено го вълнуваха. Той трябваше да опита.

— Преди няколко дена, когато Барък Мур умря — започна неловко той, — осъзнах, че се чувствам загрижен за това, че няма вече кой да се противопоставя на Чарлз Уайтхол. Вие също сте разтревожен, видях ви какво написахте…

— Какъв е въпросът ви? — попита любезно Даниел.

— Прав съм, нали? Те са двете крайности. И имат последователи. Те не са някакви кухи фанатици.

— Уайтхол и Мур ли?

— Да.

— Не съвсем. Те са харизматични водачи. Мур беше, Уайтхол все още е. Най-общо казано, във всяка новообразуваща се нация има три фракции: дясна, лява и удобния център — окопалите се остатъци от миналото, които са се научили как се управлява. Центърът е изключително корумпиран, той продължава да припява същата тъпа, бюрократична песенчица, само че на нов глас. И трябва да бъде подменен. Най-здравословният начин това да стане, е в него да се влее свежата кръв на най-зрелите елементи от двете крайни крила. Да се постигне мирният баланс.