Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Добре дошли, Докторе. Няма да ви питам за пътуването Ви, много пъти самият аз съм го правил. Отврат е.

Даниел разтърси ръката на Маколиф.

— Отврат е — каза Алекс предпазливо. Старейшината рязко се обърна към Малкълм.

— Какво ще докладваш? Не мога да измисля никаква причина, за да изслушам доклада ти насаме. Или има?

— Не… Документите на Пиърсол са истински. Те са запечатани и Маколиф ги държи в готовност да ги извади на бял свят от място в радиус на двадесет и пет мили от базовия лагер на Марта Брей. Дори той самият не знае къде… Имаме на разположение три дена, Даниел.

Старейшината се втренчи в «свещеника». След това се върна бавно до стола си зад инкрустираната маса без да проговори. Стоеше неподвижен, ръцете му на дървения плот, и гледаше към Алекс.

— Така поради брилянтната настойчивост на един експатриран островен фанатик ние сме изправени пред… кастрация. Разкриването ни обрича на импотентност, ясно ви е, нали д-р Маколиф. Ние ще бъдем ограбени. Лишени от нашата собственост. И отговорността е ваша… Вие. Някакъв си геолог, нает от «Дънстоун Лимитид». И в същото време — най-невероятният новобранец, служил някога в Британското разузнаване. — Даниел погледна към Малкълм. — Моля те, остави ни сами. И бъди готов да тръгнеш за Монтего.

— Кога? — попита Малкълм.

— Това ще зависи от нашия посетител. Той ще те придружава.

— Аз ще го придружавам?

— Да, д-р Маколиф. Ако сте жив.

— Една-единствена е заплахата, която едно човешко същество може да отправи към друго и тя да постигне желания ефект: заплахата да ти отнемат живота — Даниел беше отишъл до огромния прозорец, обрамчващ безкрайно падащите потоци вода. — При липсата на първостепенни идеологически начала като религията и националните каузи, разбира се. Мисля, че ще се съгласите с това.

— И тъй като аз не съм нито религиозно, нито национално мотивиран, вие мислите, че заплахата ви ще успее — Маколиф стоеше прав пред дългата лъскава маса с инкрустациите. Никой не му беше предложил да седне.

— Да — отвърна халидонският Старейшина, извръщайки се от прозореца. — Сигурен съм, че и преди са Ви го казвали: грижите и тревогите на Ямайка не са ваши грижи и тревоги.

— Така е. Само, че формулировката беше, че това «не е моята война».

— Кой ви го каза? Чарлз Уайтхол или Барък Мур?

— Барък Мур е мъртъв — промълви Алекс.

Вестта се оказа неочаквана за Старейшината.

Той млъкна за известно време и се отдаде на мислите си. После проговори тихо:

— Съжалявам. Той беше необходимото противодействие на натиска, оказван от Уайтхол. За жалост във фракцията му няма друг от неговия ранг. Някой трябва да бъде внедрен там, за да заеме мястото му…

Даниел отиде до масата, взе молив и надраска нещо в един малък бележник. После откъсна листчето и го сложи настрана.

Маколиф без усилие видя какво беше написаното от ръката на Председателя. Думите бяха: «Да се намери заместник на Барък Мур». Подтекстът беше впечатляващ.

— И вие ще го направите просто ей така? — попита Алекс, посочвайки с глава листчето.

— Няма да е толкова лесно, ако имате това предвид — отвърна Даниел. — Седнете, д-р Маколиф. Мисля, че е време да ни разберете. Преди да тръгнем нататък…

Алекзандър Таркуин Маколиф, геологът със собствена компания на 35 улица в Ню Йорк, Съединени Американски Щати, седна в един направен от местните аборигени стол в канцелария, зареяна някъде под непристъпните върхове на планинската верига Флагстаф, в скритите пазви на непроницаемата страна Кок Пит на остров Ямайка и се приготви да изслуша мъжа на име Даниел, Старейшината на тайната секта, назоваваща себе си «Халидон».

Не можеше повече да мисли. Останала му беше само способността да слуша.

Даниел бързо опипа почвата. Той попита Алекс дали е чел работата на Уолтър Пиърсол. Маколиф кимна.

Тогава председателят продължи да потвърждава точността на изследването на Пиърсол, като проследяваше развитието на племето на Акуаба от самото му създаване по време на Маронските войни от първата трета на XVIII век.

— Акуаба бил в известна степен мистично настроен, но от друга страна той оставал здраво стъпил на земята човек. Една подобна на Христос фигура обаче без благотворителността и крайните забежки в милозливостта на християнското учение. В края на краищата, неговите предци били формирани от жестокостта и насилието, царящи в коромантийските джунгли. Но затова пък системата му от етични норми била непоклатима…