Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Какъв е източникът на богатството ви — попита Алекс, когато способността му да мисли се върна. — Ако наистина има богатство. И източник.

— Злато — простичко отвърна Даниел.

— Откъде?

— От земята. От недрата на нашата родна земя.

— Но в Ямайка няма злато!

— Вие сте геолог. Вие по-добре можете да прецените. Има следи от кристалинни залежи в пластовете минерали из целия остров…

— Незначителни — прекъсна го Маколиф. — Малко и винаги примесени с други руди, които не струват нищо, шлака, заради която никой не би си правил труда да ги разделя. Ще бъде много по-скъпо, отколкото самия продукт.

— Но все пак… злато.

— Без производствена стойност. Даниел се усмихна:

— Мога ли да ви попитам — от теоретична гледна точка, ако искате — как се е стигнало до образуването на остров Ямайка.

— Както при всяка друга земна твърд в океана. Геологически размествания на пластовете… — Алекс спря. Теорията надхвърляше човешката представа и в същото време беше гениална в своята простота. Преди милиони, милиони години, част от златна жила експлодира от недрата под морето, размесвайки се с останалата земна маса, която е избълвана над водите. — Господи, това… трябва да има жила…

— Не е имало смисъл тя да бъде търсена — каза Даниел, — тъй като през вековете на колониалното законодателство дейността е блокирана от постулата: всички скъпоценни метали, открити на острова, стават собственост на Короната. Това е първата и основна причина никой да не е правил проучвания.

— Фаулър — каза Маколиф тихо. — Джеръми Фаулър…

— Моля?

— Кралският писар в Кингстън. Преди почти сто години…

Даниел замълча.

— Да. През 1883 година, ако трябва да бъдем точни… значи и това беше във фрагментите на Пиърсол. — Председателят на Халидон записа нещо на друга страница от бележника. — Те ще бъдат отстранени.

— Този Фаулър — запита Алекс тихо. — Той знаел ли е?

Даниел вдигна поглед от бележката и докато го правеше, скъса листчето от бележника.

— Не. Той е вярвал, че изпълнява желанието на една отцепила се фракция на мароните, която заговорничела с група земевладелци от северното крайбрежие. Целта била да се унищожат записите за някакво племенно споразумение, за да могат хиляди акри да се освободят за плантации. Така му е било казано и за това му е било платено.

— Семейството му в Англия все още вярва, че коренът на богатството му е тук.

— Защо не? Това е било — Старейшината се усмихна, — «колониална служба». Защо не се върнем към въпроси, отнасящи се към по-близката ни история? Виждате ли, д-р Маколиф, ние искаме да разберете. Задълбочено и изцяло.

— Продължавайте.

Според Даниел, Халидон нямал амбиции за политическа власт. И никога не е имал такива амбиции; той оставал извън политическото тяло, приемайки историческия възглед, че редът се ражда от хаоса на различни, дори противоборстващи идеологии: идеите били по-величествени паметници от катедралите и народът трябвало да има свободен достъп до тях. Това бил урокът на Акуаба. Свобода на действието, свобода на мисълта… свободата да се биеш, ако се наложи. Религията на Халидон била в основата си хуманистична, нейните богове от джунглата — символи на непрекъснато борещи се сили, които се сражавали за свободата на смъртните. Свободата да оцелееш в света по начин, който съответства на разбиранията на племето, без той да бъде натрапван на другите племена.

— Не лоша предпоставка, нали? — запита Даниел уверено, но малко рязко.

— Не — отговори Маколиф. — А също и не особено оригинална.

— Не съм съгласен — каза Старейшината. — Тази мисъл може да има хиляди прецеденти, но за подобна практика никъде не се е чуло… Племената в своето предварително развитие на самозадоволяваща се общност стигат до степента, в която започват да изпитват желание да се наложат над колкото се може повече племена. От фараоните до Цезар, през Империята в нейните разновидности — Свещената Римска, Британската и т.н. до Адолф Хитлер, през Сталин, та чак до вашето конгломератно правителство от самодоволни прозелитерианци 47 47 Тези, които обръщат в нова вяра свои последователи. Етимологически от прозелит — новопокръстен. — Б.пр. . Пазете се от «светците», Маколиф. Те са твърде набожни, но по свой собствен начин. И все още са твърде много.

— Но вие не сте. — Алекс погледна към големия прозорец от оловно стъкло и към тежко падащата водна маса отвън. — Вие просто решавате кой е… и действате по целесъобразност. Свободни да «влезете в битка», както го наричате.