Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Ние сме обречени — прекъсна го халидонитът, който погледна към двамата си съратници и кротко им каза: — Оставете ни сами, моля.

В знак на предупреждение и двамата издърпаха оръжието от коланите си, докато вдигаха Алекс на крака. После се оттеглиха като по команда в полето. Маколиф се загледа след тях. Двамина с раздърпани дрехи и несъответстващи на общия им вид куртки и колани с кобури.

— Те не само изпълняват онова, което им казвате. Те ви пазят и от вас самия.

«Свещеникът» също погледна към оттеглящите се негови подчинени.

— В младите ни години всички нас ни подлагат на ред тестове, които насочват по-нататъшния ни живот. На всеки един се определя област на обучение и бъдещи отговорности в зависимост от резултатите. Често си мисля, че се допускат жестоки грешки. — Мъжът потегна робата си и се обърна към Маколиф. — Мисля, че трябва да са сработим сега, нали?… Сигурен съм — вече разбрахте, че бях непостоянен член на MI5.

— Думата, която идва в ума ми, е «инфилтратор».

— Много удачна дума, Докторе. Холкрофт два пъти ме препоръчва за награда. Бях един от най-добрите западноиндийски специалисти… Нямах желание да напускам. Вие — и тези, които ви манипулират — предизвикаха необходимостта.

— Как?

— Изведнъж се оказа, че вашата експедиция съдържа твърде много опасни компоненти. Вие имате правото да живеете с когото си поискате, но когато открихме, че най-близкият ви сътрудник в геоложката експедиция — господин Тъкър — очевидно е приятел на Уолтър Пиърсол, вече знаехме, че трябва да ви държим под лупа… Най-вероятно бяхме вече закъснели.

— Кои са другите компоненти?

«Свещеникът» се поколеба. Той докосна челото си, където се беше появил отпечатък от трева — резултат от падането му на земята.

— Имате ли цигари? Този много удобен иначе чаршаф има само едно неудобство: няма джобове.

— Защо го носите?

— Това е символ на власт, нищо повече.

Маколиф бръкна в джоба си, извади пакет цигари, разтърси го и подаде една на халидонита. Докато я палеше, той видя, че кухините под очите на чернокожия са хлътнали от изтощение.

— Кои са опасните компоненти?

— Е, хайде, Докторе, вие ги знаете толкова добре, колкото и аз.

— Може пък да не знам; просветете ме. Или и това е опасно?

— Вече не. Не при това развитие на нещата. Реалността е опасна. А документите на Пиърсол са реалността. Компонентите… са без значение.

— Тогава кажете ми.

«Свещеникът» вдъхна навътре от цигарата и издуха дима в мекия бриз на мътно жълтата светлина.

— За жената знаете. В Европа много хора се страхуват от нея. Сред тях е един от йерархията на «Дънстоун» — маркиз дьо Шательоро. Там, където е тя, там е и ръката на разузнаването. Момчето, Фъргюсън, е дълбоко забъркан с интересите на Крафт; в действителност, те се страхуват от него. Или се страхуваха. И с право. Той изобщо не разбира бедствения икономически потенциал, заложен в неговите влакна.

— Мисля, че разбра — прекъсна го Алекс. — И разбира. Той очаква да изкара пари от Крафт.

Халидонитът се изсмя тихичко.

— Никога няма да му позволят. Но все пак той е компонент. Къде стои Крафт? Част ли е от «Дънстоун»? Нищо не става в Ямайка, без да се е намесила мръсната ръка на Крафт… За Самюъл Тъкър вече ви казах: връзката му с изненадващо виталния Уолтър Пиърсол. И на чии повиквания отговаря той? Заради стария си приятел Маколиф ли е на острова? Или заради новия си приятел Пиърсол? Или това е съвпадение?

— Съвпадение е — каза Алекс. — Би трябвало да познавате Сам, за да разберете това.

— Но ние не го познаваме, нали. Ние само разбираме, че сред едни от първите, на които се обажда, е човек, който ни притеснява изцяло. Който се разхожда из улиците на Кингстън с двестагодишни тайни в главата си… или някъде, записани на хартия. — «Свещеникът» погледна Маколиф, в действителност — заби поглед в него. Очите му, огрени от лунната светлина, умоляваха Алекс да разбере. — След това идва Чарлз Уайтхол. Много, много опасен и непредсказуем компонент. Трябва да знаете миналото му; във всеки случай Холкрофт знаеше. Той притежава горещия мистицизъм на фанатик. Черният Цезар идва, за да премине, яздейки, през парка Виктория, на коня на негърски Помпей. Той има последователи из цяла Ямайка. Ако има някой, който да може да разобличи «Дънстоун» — съзнателно или по някакъв друг начин — то това би могло да бъде Уайтхол и неговите фашисти.

— Холкрофт не знаеше за това — запротестира Маколиф. — Той даде ясно да се разбере, че вие… Халидонът… сте единствените, които са в състояние да спрат «Дънстоун».