Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

В далечината можеше да се чуе писъкът на макао 45 45 Macaw — вид голям пъстър папагал. — Б.пр. . Някъде из влажните гори стадо диви прасета беше обезпокоено. Стъблата на високата трева се полюшнаха леко в топлия бриз; навсякъде имаше щурци. Всичко това беше погълнато от сетивата на Алекс. А така също той чу и поетия на пресекулки въздух в тъмнината зад себе си. Почти реално усещаше надигащия се, неконтролируем изблик на гняв.

— Не, господине! — извика мъжът с пистолета, хвърляйки се напред.

В същия миг Маколиф почувства напора на въздуха и чу шумоленето на плат, които предшестваха момента на удара изотзад. Твърде късно беше да се обърне; единствената защита беше залягането, сливането със земята.

Един мъж се опита да възпре фигурата на «свещеника», докато той се хвърляше напред; тежестта на две ожесточени тела се стовари върху раменете и гърба на Алекс. Ръце го бъхтеха, пръсти спазматично се бяха вкопчили в него; твърда стомана, мек плат и топла плът го обгърнаха. Той се пресегна нагоре и хвана частите, до които се докопаха ръцете му, издърпа ги с всичка сили и се претърколи напред.

Фигурата на «свещеника» се преметна през гърба му; Алекс смъкна рамене надолу, свивайки едното си коляно за по-голяма тежест и се хвърли към грубото платно на робата. В момента, в който се вряза в «свещеника», почувства, че го дърпат назад с такава сила, та чак кръстът го заболя.

Двамата халидонити извиха ръцете му, разтягайки гръдния му кош до пръсване; мъжът с пистолета държеше затвора до слепоочието му, като го забиваше в кожата.

— Това май ще ви стигне, господине.

На земята под него, с осветено от жълтеникавата лунна светлина и изкривено от гняв лице, лежеше фигурата на «свещеника».

В този момент Маколиф разбра защо объркващите, разфокусирани образи сред заслепяващите, разноцветни светлини бяха свързани в мозъка му с паническите думи «Престанете, престанете.»

За последен път той бе видял този «жрец» на Халидон в Лондонското Сохо. По време на щуротията около «Кукумявката на Сейнт Джордж». Мъжът с робата, лежащ на земята, беше облечен тогава в тъмен костюм и се кълчеше на претъпкания дансинг. Той беше извикал на Маколиф да спре, да престане! Беше фраснал Алекс в корема; беше се изгубил в тълпата, за да се появи само един час по-късно в правителствена кола на улицата до един телефон.

«Жрецът» на Халидон беше агент от Британското разузнаване.

— Бяхте казали, че името ви е Талън. — Маколиф се мъчеше да говори през болката, думите му пресекваха от липсата на въздух. — В колата онази нощ вие казахте, че името ви е Талън. И когато аз ви нарекох така, вие казахте, че ме… изпитвате.

Фигурата на «свещеника» се претърколи и започна да се надига. Той кимна на двамата халидонити да отслабят хватката си и се обърна към тях.

— Нямаше да го убия. Знаете го.

— Бяхте ядосан, сър — каза мъжът, който беше извел Алекс от лагера.

— Простете ни — добави мъжът, който беше извикал и скочил върху «свещеника». — Налагаше се.

«Свещеникът» приглади расото и потегна дебелото въже около кръста си. Той погледна надолу към Маколиф.

— Спомените ви са ярки, Докторе. Искрено се надявам способността ви да разсъждавате ясно да е също толкова остра.

— Означава ли това, че ще разговаряме.

— Ние разговаряме.

— Ръцете ужасно ме болят. Бихте ли казали на сержантите си да ме пуснат?

«Свещеникът» кимна още веднъж и махна с ръка. Ръцете на Алекс бяха освободени; той ги разтърси.

— Моите сержанти, както ги нарекохте, са дори по-темпераментни от самия мен. Трябва да сте им благодарен.

Мъжът с колана и пистолета възрази, макар и с глас, изпълнен с уважение.

— Не е така, сър. От кога не сте спали?

— Това няма значение. Би трябвало повече да се контролирам… Приятелите ми се позовават на трескавите последни седмици, Маколиф. Не само себе си трябваше да измъквам от Англия, изплъзвайки се от службите на Нейно Величество, но също така и един колега, който изчезна с едно бентли, зад един ъгъл в Сохо… Един западен индианец има хиляди места, където да се скрие.

Алекс си спомни ясно.

— Онова бентли щеше да ме прегази. Шофьорът искаше да ме убие. Само че някой друг беше убит… спаси ме една неонова лампа.

«Свещеникът» се втренчи в Алекс. Той също изглежда си припомняше ярко вечерта.

— Беше трагедия, родена от стечение на обстоятелствата. Мислехме, че е заложен капан, а пружината — спряна в последния момент.

— Бяха погубени три живота оная нощ. Двамата с цианида…