Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Мисля, че ще се потвърди — отвърна Алекс лениво, без да знае как да укроти възбудата на Уайтхол.

— Това няма голямо значение за вас, нали? — ямаецът заби изпитателен поглед в Маколиф. — Един учен е направил зашеметяващо откритие. Той е проследил изплъзващи се нишки в архивите, връщайки се двеста години назад. Резултатът от неговия труд се потвърди, това може да има изключителен отзвук в научните среди. Може да се стигне до пренаписване историята на Ямайка… Не можете ли да видите, да прозрете?

— Единственото, което виждам, е, че си превъзбуден и мога да го разбера… Но точно сега ме занимава един проблем, за който не е необходима толкова голяма ерудиция. Не ми харесва отлагането на срещата.

Уайтхол изпадна в тих пристъп на бяс. Извъртя очи към брезентовия таван, пое си дълбоко въздух и така възвърна предишното си състояние. Заключението, до което стигна, беше очевидно: неразвитото съзнание, стоящо пред него, не можеше да бъде достигнато. Със снизходително примирение той каза:

— Това е добре. Показва известен напредък.

— Защо?

— Не ви казах, но аз включих и специално послание в молбата ни за среща. Трябва да се признае, че беше рисковано, но аз чувствах — едностранно — че трябва да се направи. То можеше да помогне случаят ни да бъде разгледан много по-бързо. Казах на куриера да предаде, че молбата идва от… нови последователи на Акуаба.

Маколиф се напрегна; изведнъж в него се надигна гняв към Уайтхол, но, запазвайки присъствие на духа, той успя да го потисне. Ужасният спокоен за съдбата на първата експедиция, финансирана от «Дънстоун», изплува в съзнанието му.

— За такъв блестящ ум, намирам, че това е направо глупаво, Чарли, господине.

— Не е глупаво. Само пресметнат риск. Ако Халидон реши да осъществи контакт по силата на кода, разшифрован от Пиърсол, той би стигнал до окончателното решение едва след като е научил нещо повече за нас. Той ще изпрати хора да му донесат информация; ще разбере, че аз съм един от екипа. По-старите от Халидон ще знаят за моите акредитиви, научната ми работа, приноса ми към историята на Ямайка. Това ще бъде в наша полза.

Алекс скочи от стола и заговори с тих, яростен глас:

— Ти, егоманиакално копеле такова! Хрумвало ли ти е някога, че твоите… други акредитиви може да не са ни чак толкова от полза? И че ти можеш да се окажеш само един къс разложено месо!

— Невъзможно!

— Ти, арогантен гаден чвор! Няма да допусна живота на останалите да бъде рискувай, заради твоята скапана грандомания! Имам нужда от защита и ще я получа!

Отвън, пред палатката, се чу някакво изшумоляване. Двамата мъже рязко се обърнаха към брезентовите крила на входа й. Брезентът се раздели на две и черният революционер Лорънс влезе бавно навътре. Ръцете му бяха вързани пред тялото с едно въже. Зад Лорънс пристъпи друг мъж. Водачът Маркъс Хедрик. В ръцете му имаше пистолет, който беше забил в гърба на затворника си. Хедрик заговори тихо:

— Не посягайте към оръжието. Не вдигайте шум. Просто останете по местата си.

— Кой си ти? — запита Маколиф, удивен от факта, че гласът на Хедрик беше загубил онези колебливи, тъпи нотки, тъй характерни за него през по-голямата част от изминалата седмица.

— За момента това е без значение.

— Гарви! — прошепна Алекс. — Гарви използва същите думи! Той каза, че има и други… той не знаеше кои са. Ти си с Британското разузнаване!

— Не — отвърна Маркъс Хедрик тихо, почти любезно. — Двама от вашите куриери бяха английски агенти. Те са мъртви. А дебелакът Гарви катастрофира по пътя за Порт Мария. Също е мъртъв.

— Тогава…

— Не сте вие онзи, който ще задава въпросите, господин Маколиф. Аз съм този. Вие ще ми кажете… вие, новите последователи… какво знаете за Акуаба.

Те говориха в продължение на няколко часа и Маколиф разбра, че поне засега беше спасил живота на всички. По едно време Сам Тъкър се опита да ги прекъсне, но трябваше да разбере и откликне на молбата в очите на Алекс: Сам трябва да ги остави сами. Той се надявал, че Алекс ще говори с тях, преди да се оттегли да почива. Сам не забеляза въжетата около китките на Лорънс, който седеше в един тъмен ъгъл, и Маколиф беше благодарен за това.

Водачът не се казваше «Маркъс Хедрик». Маркъс и Джъстис Хедрик били подменени; къде били те нямало никакво значение — поне така настоя този безименен член на Халидон. Онова, което наистина имало значение, било местонахождението на документа на Пиърсол.