Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Холкрофт е професионалист. Той създава вътрешен хаос, като знае, че във всеки един момент, докато трае паниката, решението може да се появи отнякъде. Би ли ви изненадало да научите, че Холкрофт е вече в Кингстън?

Алекс се замисли, после каза:

— Не… Изненадан съм само, че не е направил така, че аз да разбера.

— Има една много съществена причина. Не иска да се облегнете на него. Той желае силите да останат в състояние на конфликт засега. Долетя, когато се получи съобщение, че Шательоро е в Савана-ла-Мар… Това последното вие го знаете, нали?

— Той го знае, защото аз предадох това на Уестмор Талън.

— И накрая идват Йенсенови. Чаровната, предана двойка. Толкова нормални, толкова любвеобилни, наистина… които изпращат сведения на Уорфийлд за всеки ваш ход, за всеки човек, с когото влизате в контакт; които подкупват ямайците, за да ви шпионират… Йенсенови допуснали непоправима грешка веднъж преди много години. «Дънстоун Лимитид» им се притекъл на помощ и ги завербувал — в замяна на заличаването на онази грешка.

Маколиф погледна нагоре към чистото нощно небе. Един продълговат облак се носеше откъм планината към жълтата луна. Той се зачуди дали парата ще се разнесе, преди да достигне блещукащия спътник или ще го забули отдолу… като го отдели от земята. Така както той самият се чувстваше отделен и като в мъгла.

— Значи, това са компонентите — каза безцелно Алекс. — И изглежда, че Халидонът знае много повече, отколкото всеки друг. И аз не съм сигурен какво означава това.

— Това означава, Докторе, че ние сме безмълвните влъхви на родната си земя, онези, които се грижат за нея.

— Защо не мога да си спомня да е имало избори? Кой ви е дал правото на това?

— Ще цитирам един американски писател: «То идва заедно със земята.» Това е наследствено право. Ние обаче не плуваме в политически води. Това го оставяме на законните претенденти. Ние само се опитваме да задържим оскверняването в някакви минимални граници. — «Свещеникът» допуши цигарата и размаза димящия фас със сандала си.

— Вие сте убийци — каза откровено Маколиф. — Знам, че сте такива. И мисля, че това е най-ужасното оскверняване на човешкото.

— Предишното геоложко проучване на «Дънстоун» ли имате предвид?

— Да.

— Не знаете подробностите. И аз няма да съм този, който ще ви ги изясни. Тук съм единствено, за да ви убедя да ни предадете документите на Пиърсол.

— Няма да го направя.

— Защо? — Отново в гласа на халидонита се надигна ярост. Черните очи на изпитото лице пронизаха Маколиф.

— Господарю? — викът-въпрос дойде откъм полето. «Свещеникът» махна успокоително с ръка.

— Това не ви засяга, Маколиф. Разберете това и излезте от играта. Дайте ми документите и разкарайте тази ваша експедиция от острова, докато не е станало твърде късно.

— Ако беше толкова просто, щях да го направя. Не искам да влизам в схватка с вас, по дяволите. Това не ми допада особено…, но от друга страна, нямам желание да бъда преследван по целия свят от патлаците на Уорфийлд. Не можете ли да разберете това?

«Свещеникът» остана неподвижен. Погледът му се смекчи, в съсредоточаването си той полуотвори устни, докато продължаваше да се взира в Алекзандър. Заговори бавно, едва чуто:

— Предупредих ги, че може да се стигне до тук. Кажете ми «нагаро»-то, докторе. Какво е значението на Халидон?

Маколиф му каза.

Върнаха се в лагера край реката, Маколиф и водачът, който беше приел името и функциите на «Маркъс Хедрик». Вече нямаше никакъв маскарад. С наближаването района на бивака чернокожите мъже в дрипи можеха да се видят в храсталака. Светлината на ранното утро, пробиваща на снопове гъстия листак, се отразяваше в цевите на оръжието им.

Лагерът на експедицията беше обграден, а неговите обитатели — пленници на Халидон.

На стотина ярда от просеката водачът — сега вървящ пред Алекс по тясната пътечка в джунглата, стискаше за по-сигурно пистолета в джоба на куртката си — спря и извика патрула на Халидон. Той направи това като щракаше с пръсти дотогава, докато огромен негър изплува измежду дърветата. Двамата мъже си казаха нещо набързо и когато свършиха патрулът се завърна на поста си в тропическата гора, а водачът се обърна към Маколиф:

— Всичко е спокойно. Имало е престрелка с Чарлз Уайтхол, но това се очакваше. Ранил е тежко пазача си, но другите са били наблизо. Сега е вързан и отново е в палатката си.

— А госпожа Бут?

— Жената ли? Тя е със Самюъл Тъкър. Заспала е преди половин час… Но оня Тъкър, той няма да заспи. Седял на стол пред палатката си с пушка в ръка. Останалите не се чували. Сигурно скоро ще се събудят.