Ли Чайлд - Едно на милион

Ричър прокара пръст през скобите на четирите пистолета и запълзя обратно към Аби.

Аби седеше на пода, опряла гръб на предната гума, прегърнала колене и навела ниско глава между тях. Точно зад нея се намираше масивният осемцилиндров двигател на крайслера, който бе метър и половина дълъг и почти метър висок и тежеше стотици килограми. Вантреска несъмнено би се изсмял и би заявил, че това не е никаква броня, но двигателят наистина бе най-доброто, с което Ричър и Аби разполагаха. Би трябвало да свърши работа срещу куршумите.

Ричър зае позиция два и половина метра по-назад. В армията наричаха тази стойка полуседнала. Задникът му бе опрял в бетона. Левият му крак бе свит като обърнато наопаки V, десният също, но извит настрани така, че да легне върху пода, образувайки триъгълник, насочен навън, в различна посока, при което токът на обувката му опираше в задника. Левият лакът на Ричър бе опрян върху лявото коляно, а лявата ръка служеше за опора на дясната, която пък бе протегната право напред спрямо рамото. Погледнат отстрани, Ричър приличаше на геодезичен купол, съставен от триъгълници, всеки елемент от който е намерил опора в други два. Затова армията обичаше тази позиция. И Ричър я бе изпълнил като по учебник. Тя му позволяваше да остане ниско под единственото му прикритие. Над капака на колата се показваха единствено дулото на пистолета, очите и темето на Ричър. Той можеше да изстрелва деветмилиметровите куршуми над капака и да гарантира, че те ще продължат по прави и равни траектории. Което бе добре. Имаше само един проблем. Щеше да стреля точно над главата на Аби. Тя щеше да усети полъха от прелитащите край нея куршуми.

Ричър започна с глок. Стори му се логично. Все пак това бе оръжието на албанците. С напълно зареден пълнител. Общо осемнайсет патрона. Ричър прецени, че има вероятност да се справи със ситуацията само с помощта на този пистолет. Но въпреки това подреди останалите ветрилообразно около дясното си коляно. Надявай се на най-доброто, готви се за най-лошото. Ричър изстреля първия куршум в пирамидата от варели. Искаше да изпробва пистолета, но и да даде начало на купона. Изправи мушката, която сега сочеше към гърдите, или центъра на тежестта, както се изразяваха военните, на изправен човек. Отекна силен гърмеж и от пробития варел потече гъста кафява течност. Ричър постигна целта си. Пистолетът стреляше добре.

Един албанец, заел позиция вдясно, отвърна на огъня иззад купчина дъски, след което приклекна отново. Куршумът му попадна в колата. Като че ли в шофьорската врата. Лош прицел. Прибързана стрелба, която издава паника. Друг албанец, застанал отляво, направи опит да се представи по-добре. Изправи се и се прицели. Застина на място за половин секунда. Грешка. Ричър го улучи първо в гърдите, а после и в главата, но след като албанецът вече бе паднал на земята. За всеки случай. Бе изразходвал три патрона. Оставаха седем души. Всичките се бяха отдръпнали поне с метър назад. Вероятно преосмисляха подхода си. И разговаряха тихо. Явно съставяха план. Ричър се зачуди колко ли добър ще бъде този план. Едва ли щяха да измислят нещо умно. Логиката изискваше да се разделят на два екипа и да изпратят единия през задния изход със задачата да заобиколи сградата и да нахлуе през отворената ролетна врата. Това щеше да изложи Ричър на стрелба от две посоки. Така би постъпил той. Но останалите явно нямаха лидер. Командната им структура се бе разпаднала. Нищо чудно някой да бе извършил преврат. Или по-скоро, неуспешен опит за преврат. Дворцова революция. Защото още с пристигането си Ричър бе чул приглушени изстрели. Отначало двойно приглушени от капака на багажника, а после — след като се бе измъкнал навън — по-отчетливи. Доста хора бяха стреляли, и то от вътрешния офис, където се разпореждаха важните клечки.

Въпросният план се оказа най-обикновен щурм, основан на гъстота на огъня и скорост на придвижването. С други думи, едни щяха да стрелят, а други да тичат, след което тичащите щяха да приклекнат и да започнат да стрелят, а онези, които бяха стреляли, щяха да се изправят и да се затичат. Щяха да се придвижват на прибежки, като стрелят по Ричър. Но без да се престарават. Защото не разполагаха с достатъчно муниции. Което обричаше плана им. Осигуряването на огнево прикритие изисква масиран обстрел, който да отвлече вниманието на противника, да не позволи на войниците му да надигнат глави от укритията, да ги уплаши или дезориентира. Или най-малкото, да ги ангажира достатъчно. Ричър обаче спокойно можеше да не му обръща внимание. Десет хиляди поколения крещяха в главата му да намери прикритие, но предната част на мозъка му оспорваше тази идея, като привеждаше доводи от математиката, геометрията и теорията на вероятностите, изчислявайки шансовете седем мъже да уцелят мишена с размерите на очите и челото на Ричър. При това с пистолети. И то докато тичат. И търсят прикритие. Древните инстинкти изгубиха спора и отстъпиха в сенките, като оставиха съвременният човек да се заеме необезпокояван със смъртоносната си задача. А тя можеше да се сравни с посещение на стрелбище в лунапарк. Мъжете отдясно откриха огън и двама отляво се изправиха и хукнаха напред.