Ли Чайлд - Едно на милион

Оставаха му два патрона. Което не бе добра новина.

Ричър запълзя на лакти и главата му се изравни със задната броня. Най-близката до него част от тялото на шофьора бе десният му крак. Ричър остана прилепнал за пода и протегна ръка. Не му стигаше около метър. Но не се отказа от плана си. По-добре да сграбчи мъртвия албанец за крака и да го дръпне назад, към колата, след което да претърси джобовете му. Така бе по-безопасно. Ричър пое дълбоко дъх, измъкна се бързо от прикритието си, сграбчи шофьора за глезена и го дръпна силно. Само след секунда бе отново зад прикритието, което му осигуряваше автомобилът. Главата на шофьора остави кървава следа по бетона. Секундната поява на Ричър бе посрещната с яростна стрелба откъм приклекналите албанци, но и четирите им изстрела бяха твърде закъснели и неточни.

Ричър продължи да пълзи и да дърпа шофьора. След още един метър претърколи тялото му. Две неща се случиха едновременно. Ричър започна да търси ключовете на колата, а осемте живи албанци се замислиха какво прави и защо го прави. Очевидно не бяха глупави. Бързо съобразиха какво става. В мига, в който Ричър пъхна ръка в левия джоб на сакото на албанеца, те започнаха да обстрелват колата. А тя бе голяма мишена. Пет метра дълга, един и половина висока. Направиха я на решето. Куршумите първо пръснаха на парчета прозорците от лявата страна, после започнаха да се забиват в ламарините и накрая пронизаха гумите, в резултат на което крайслерът се наклони на една страна и от него потече зеленикава течност. Ричър пропълзя до предната дясна седалка, на която се бе свила Аби. Измъкна я навън, затвори вратата и я блъсна напред, за да застане зад предното колело и двигателя. Това бе най-безопасното място. Относително. Предвид обстоятелствата. Шумът бе оглушителен. През счупените прозорци от лявата страна влетяха куршуми, които пръснаха и прозорците от дясната страна. На земята се посипаха парчета стъкло. В каросерията се забиха нови и нови куршуми. Изстреляни от все по-близко разстояние. Албанците отново бяха преминали в настъпление.

А Ричър разполагаше само с два патрона. Което не бе добра новина.

Ричър погледна през отворената ролетна врата. Към яркото утринно слънце. Към отворения портал. И празната улица. От която го деляха трийсетина метра. И още седемдесет до първия завой. Десетина секунди за някой спортист. И двайсетина за него. Може би повече. С осем преследвачи зад гърба. Лоша работа. Аби обаче щеше да се справи за по-малко от двайсет секунди. Тя можеше да оцелее. Стига да хукнеше пред Ричър. А той знаеше, че тя няма да се съгласи. Щяха да спорят и да изпуснат единствената възможност. Неизбежно. Такава е човешката природа. Повечето хора правят твърде много глупости, но понякога решават да постъпят както трябва.

Порталът бе отворен.

Да, човешката природа. Шофьорът бе пристигнал в момент, в който очевидно бе избухнал някакъв смут. Бе преминал през портала, бе продължил напред и бе отворил багажника. Защото нямаше търпение да се похвали. Да обере лаврите. С други думи, бе пожертвал нужната тактическа предпазливост заради собственото си его. Бе действал прибързано и неразумно. Ричър си спомни как бе съблякъл якето си. И как го бе оставил да падне на улицата. Как бяха изтракали пистолетите в джобовете му. Двата украински хеклера и двата албански глока. Всичките заредени. Общо над четирийсет патрона.

Какво би направил един прибързан и неразумен човек с яке, което е вдигнал от улицата?

Ричър пропълзя до задната дясна врата и я отвори по същия начин, по който Аби бе отворила предната — плъзна ръка нагоре, напипа дръжката и дръпна. Последва водопад от парченца стъкло. Във въздуха се носеха влакънца от разкъсаната тапицерия на седалките.

Якето му бе захвърлено отзад.

Ричър го дръпна към себе си. Беше тежко. Донякъде заради стъклата върху него, но най-вече заради метала в джобовете му. Пистолетите бяха там. Два хеклера и два глока. Ричър се облегна на задната гума и провери оръжията. Хеклерът, с който вече бе стрелял, имаше патрон в цевта и още шест в пълнителя. Другият имаше патрон в цевта и пълен пълнител. Същото се отнасяше и за глоковете. Общо петдесет и два патрона, всичките деветмилиметрови парабелуми, които проблясваха в мрачната барака, изпълнена с барутен дим. Срещу осем души, които бяха изразходвали голяма част от мунициите си в изпълнената с ентусиазъм, но лишена от особен смисъл стрелба по крайслера.

А това бе добра новина.