Ли Чайлд - Едно на милион

А стрелбата там се поднови. Изстрелите прозвучаха отдалече, леко приглушени, сякаш ограничени от тясно пространство. Прозвучаха три отделни изстрела, последвани от бърз, но кратък откос от нови три изстрела — бум-бум-бум — и накрая от цяла канонада, която свърши едва след като разгневеният стрелец, започнал да гърми сякаш напосоки, остана без патрони.

Настъпи секунда тишина. Шофьорът и спътникът му погледнаха отново към крайслера.

Нищо. Капакът на багажника си стоеше вдигнат. Пленниците не помръдваха.

Двамата насочиха вниманието си към далечния край на бараката. Още една секунда тишина.

И отново към крайслера. Отново нищо. Нито надигнати глави, нито погледи навън. Никакви признаци за живот. Шофьорът и спътникът му се спогледаха. Изведнъж се притесниха. Дали в багажника не бяха проникнали изгорели газове? Може би някъде имаше дупка. И ауспухът изпускаше. В резултат на което мъжът и жената се бяха задушили.

Двамата пристъпиха предпазливо напред. Направиха една крачка. И още една.

Отново нищо.

Погледнаха към срещуположния край на бараката. Тишина. Направиха трета крачка напред. За да надзърнат в багажника. Направиха го. Напрегнато. Тревожно. Видяха нещо неочаквано. Мъжът и жената бяха разменили местата си. Той се бе качил пръв и тя се бе сгушила в мястото пред него. Сега той лежеше отпред, а тя зад него. Беше я заслонил с тялото си. Отначало бе легнал така, че главата му да е отляво, а сега бе легнал така, че главата му да е отдясно. Което означаваше, че лежи върху лявото си рамо. Което означаваше, че дясната му ръка е свободна. Можеше да се движи. И тя се движеше. При това бързо. В нея имаше малък полуавтоматичен пистолет. Който сочеше право в главата на шофьора.

Ричър простреля шофьора в челото, след което завъртя леко дулото надясно и пусна куршум в лявото око на спътника му. Благодарение на украинския „Хеклер и Кох“, който бе скрил под крачола си. Още по времето, когато бе преразпределил товара в джобовете на якето си на излизане от квартала на Шевик. Два в левия джоб, два в десния и един в чорапа. Винаги е добра идея.

Ричър се надигна два-три сантиметра и се огледа предпазливо. Видя дълга барака от гофрирана ламарина, изпълнена с мирис на сурова дървесина, но напълно безлюдна. Нямаше никой. Вероятно това бе някакъв щаб. Може би дъскорезницата, която бе видял по-рано. Веднъж, докато шофираше, и втори път — пеша. Тя явно играеше ролята на прикритие за останалите дейности. Като магазина за електроматериали и склада за водопроводни части.

Ричър седна в багажника и се огледа по-добре. Отново не видя никого. Измъкна се навън и се изправи. Помогна и на Аби да излезе от багажника. Тя погледна мъртвите албанци на земята. Не бяха красива гледка. Единият имаше едно око, другият — три.

Тя огледа празната барака.

— Къде сме? — попита Аби.

Ричър нямаше възможност да ѝ отговори, защото точно в този момент се случиха две неща. Отнякъде се появиха група мъже, които тичаха към срещуположния край на бараката. Там започваше коридор, който вероятно водеше към някакви помещения отзад. Друга група мъже изскочиха от срещуположната посока и хукнаха към бараката. Май не бяха на себе си. Всичките бяха пребледнели и размахваха пистолети, тичаха, подскачаха, тресяха се от някакъв лудешки адреналин. Двете групи се сблъскаха. Последваха истерични крясъци, сприхави въпроси и несвързани отговори, всичките на чужд език, за който Ричър предположи, че е албански. Един от мъжете блъсна друг в гърдите, онзи му отвърна, трети извади пистолет и стреля, първият падна на земята, четвърти опря дуло в слепоочието на първия и натисна спусъка — сцената наподобяваше екзекуция, — при което главата на жертвата се пръсна… По всичко изглеждаше, че бързо ще настъпи хаос, но само до мига, в който някой извика силно и посочи към другия край на бараката. Всички млъкнаха и се обърнаха да видят какво има там.

Дребничка брюнетка и грамаден мъж.

Веднъж Ричър бе прочел една книга, която бе открил на седалката в някакъв автобус. В нея се казваше, че хората изпадат в размисли и съмнения, които продължават с часове и дни дори, макар всъщност да са разбрали истината още в първия миг. Той хареса тази книга, защото бе съгласен с написаното в нея. И защото се бе научил да се доверява на онова, което инстинктът му подсказваше още в първия миг. Ричър разбра, че правилата на играта са се променили коренно. Искаме да разберем кой си. Вече не. Сега всички се намираха в плен на лудешки смут и жажда за кръв. Никой нямаше да си направи труда да залови Ричър жив, за да го разпита. Тази опция бе отпаднала безвъзвратно.