Ли Чайлд - Едно на милион

Ричър свали първия. Свали и втория. Те се проснаха на земята, което не попречи на останалите да се придържат буквално към набързо скалъпения план — единият фланг да се втурне напред, когато другият се хвърли на земята. Двама отдясно скочиха и затичаха към Ричър, доста преждевременно, без никакво прикритие.

Ричър свали първия. Свали и втория. Те паднаха, плъзнаха се по пода с разперени ръце и не помръднаха повече.

Оставаха трима. Като стрелбище в лунапарк.

После обаче нещата се промениха. Случи се нещо, което Ричър никога не бе виждал. И никога нямаше да пожелае да види отново. Беше благодарен, че Аби е с наведена ниско глава и затворени очи. Настъпи продължителна зловеща тишина, след което тримата оцелели албанци скочиха едновременно, закрещяха и започнаха да стрелят безразборно с отметнати назад глави и облещени очи, като обезумели първобитни хора, като берсерки от древна легенда, като дервиши от древен мит. Втурнаха се към колата, без да спират да крещят, без да спират да стрелят като луди, като кавалеристи, които атакуват танкове, като трима безумци, които търсят смъртта и са готови на всичко, за да си гарантират среща с нея.

Ричър свали първия. Свали и втория. Свали и третия.

Продълговатата барака потъна в тишина. Ричър се изправи. Видя общо дванайсет тела, разхвърляни в неравна линия, простряла се на петнайсетина метра. Видя и огромна локва от кафеникавата течност, която продължаваше да тече от пробития варел.

Пльок, пльок, пльок.

— Всичко е наред — обяви Ричър.

Аби вдигна глава. Не каза нито дума.

Той отърси якето си от парченцата стъкло и го облече. Прибра пистолетите в джобовете. Пресметна наум: оставаха му четиресет и четири патрона.

— Трябва да отидем отзад — каза Ричър.

— Защо? — попит Аби.

— Може да има пари.

Ричър и Аби се отправиха към срещуположния край на бараката, като заобиколиха телата, кръвта и локвата от потеклия химикал. Пред тях се откри дълъг тесен коридор. Отляво имаше врати, отдясно също имаше врати. Първата стая отляво се оказа без прозорец, с четири ламинирани маси, долепени една до друга. Нещо като заседателна зала. Първата стая отдясно бе най-обикновена, с бюро, стол и шкафове. Нищо не издаваше за какво е служила. В шкафовете нямаше пари. В бюрото също, само най-обикновени канцеларски пособия, дузина пури и кутийка кибрит. Ричър и Аби продължиха нататък. Не откриха нищо интересно, докато не се озоваха пред последната врата отляво.

Офисът се състоеше от две помещения, външно и вътрешно. Почти като апартамент. Или кабинет на важна клечка. На големия бос и секретарката му. Около вратата между двете помещения лежаха трупове. Във вътрешния кабинет имаше още. Общо дванайсет тела. Включително мъжът зад масивното бюро, прострелян веднъж в лицето, и друг мъж на стола пред него, прострелян три пъти в гърдите. Доста ярка картина. Определено натюрморт. Невъзможно бе да се разбере какво точно се е случило. Като че ли всеки бе стрелял по всички останали. В необясним изблик на ярост.

Аби остана във външното помещение. Ричър влезе във вътрешното. Вдигна високо ръце, хвана се за рамката на вратата и се залюля над купчината тела на прага. Въпреки това стъпваше по гърбове, вратове, глави… Когато се озова вътре, първата му работа бе да заобиколи бюрото. Мъжът, който бе прострелян в лицето, се бе свлякъл върху кожено кресло с четири колелца. Ричър го отмести настрани и провери чекмеджетата. В долното ляво чекмедже откри метална кутия за пари с размерите на семейна библия. Ярките цветове на капака и изображенията там му напомняха за някогашните спестовни каси. Кутията бе заключена. Ричър придърпа стола и опипа джобовете на мъртвеца. Откри ключовете в десния му джоб. Цяла връзка ключове. Извади ги с палец и показалец. Някои бяха по-големи, други — по-малки. Третият малък ключ отвори кутията.

Ричър видя метална табличка, пълна с протрити мазни банкноти от по един и пет долара и цяла шепа монети. Лоша работа. Но когато вдигна табличката, остана доволен. Откри цяла пачка стодоларови банкноти. Чисто нови. С бандерол. Току-що донесена от банката. Десет хиляди долара. Които почти покриваха сумата, необходима на семейство Шевик. Вярно, не стигаха хиляда долара, но това не беше проблем.

Ричър прибра парите в джоба си. Проправи си път към вратата. Отново се прехвърли през телата.

— Искам да си тръгваме — каза Аби.

— Аз също — кимна Ричър. — Но преди това трябва да свърша още нещо.