Ли Чайлд - Едно на милион

— Дино е мъртъв — обяви Грегъри. — Джетмир е мъртъв. Целият им вътрешен съвет е избит. Двайсетте най-високопоставени хора в организацията им са мъртви. Може би дори повече. Вече не са сериозна сила. И никога няма да бъдат. Няма кой да поеме ръководството. Най-високопоставеният оцелял е стар побойник на име Гезим Ходжа. Отървал е кожата само защото е в болница. А е там, защото не може да говори. От него не става никакъв лидер.

— Какво се е случило? — попита някой.

— Руснаците очевидно — отвърна Грегъри. — Всяват шок и ужас източно от Сентър Стрийт. Разчистват половината терен и осуетяват евентуален отбранителен съюз, преди да насочат цялата си мощ единствено към нас.

— Добра стратегия.

— Но зле реализирана — каза Грегъри. — Действали са доста непохватно. Всяко ченге и всеки полицай в града в момента са в дъскорезницата. В следващите месеци източните квартали ще бъдат безполезни не само за нас, но за когото и да било. Всички ще гледат под лупа какво се случва там. Подкупите няма да ни помогнат. Има неща, които властите не могат да игнорират. Обзалагам се, че случилото се вече е влязло в новинарските емисии. Под светлината на прожекторите. А никой не иска да бъде там. Което променя коренно ситуацията в западната половина на града. Сега те ще я искат повече от всякога.

— Кога ще ни атакуват?

— Нямам представа — отвърна Грегъри. — Но ще бъдем готови. От този момент преминаваме към ситуация В. Усилете охраната. Заемете отбранителна позиция. Не искам и пиле да прехвръкне.

— Не можем да поддържаме ситуация В безкрайно дълго. Трябва да знаем кога ще атакуват.

Грегъри кимна.

— Арън Шевик би трябвало да знае — каза той. — Да го попитаме.

— Не можем да го открием.

— Още ли имаме хора пред дома на онази старица?

— Да, но Шевик не се е появявал там. Вероятно тя го е предупредила. Нищо чудно да е негова майка, леля или роднина.

Грегъри кимна отново.

— Добре. Това отговаря на въпроса ти. Обади се на хората ни и им нареди да я доведат. Тя ще му позвъни, докато ние я обработваме. И той ще хукне насам, щом чуе писъците ѝ.

Вантреска ги пресрещна на около два километра от дъскорезницата, което означаваше, че до дома на семейство Шевик има още километър и половина, два, но в югозападна посока. Така се получаваше почти равнобедрен триъгълник. Черният ягуар ръмжеше по улиците. Утрото бе настъпило отдавна. Слънцето се бе издигнало високо в небето. Околните сгради бяха окъпани в светлина. Ричър помоли Вантреска да спре на бензиностанцията. Паркираха отзад, близо до тунела на автомивката. От там излезе бял седан, целият покрит със синя пяна и бели мехурчета. Огромните четки продължаваха да се въртят.

— Предполагам, че сега можем да настаним семейство Шевик в хотел в източната част. Няма смисъл да се крият. Никой там няма да прояви интерес към тях.

— Не могат да си го позволят — изтъкна Аби.

Ричър надникна в безформения портфейл на Гезим Ходжа.

— Напротив, могат — отвърна той.

— Сигурна съм, че биха предпочели да похарчат парите за Мег.

— Това е капка в морета. Освен това нямат избор. Не бива да остават в онази къща.

— Защо?

— Трябва да ускорим процеса. Което означава да създадем проблеми на украинския capo . Грегъри, нали? Искам да ни чуе как тропаме на вратата му. Можем да започнем от хората му пред дома на Шевик. Прекалено дълго притесняват Арън и Мария. Но може да последва ответен удар. Затова трябва да ги преместим на сигурно място. Макар и временно.

— Не можем да ги качим в колата — отбеляза Бартън.

— Ще вземем линкълна на украинците — каза Ричър. — Ще настаним двамата Шевик на задната седалка и ще ги закараме в някой хубав хотел. Може дори да им хареса.

— Улицата, на която живеят, е без изход — обади се Вантреска. — Има само едно място, откъдето да влезем. Ще изгубим елемента на изненада.

— Вие, да — отвърна Ричър. — Аз обаче ще се промъкна отзад. Ще им изляза в гръб. Докато те се чудят кои, по дяволите, сте вие. Това ни гарантира изненадата.

Ягуарът излезе на главния път, след което Вантреска зави надясно и после наляво, за да се озове на същото място, на което Ричър и Аби бяха оставили крайслера по-рано същата сутрин. Пред съседката на Шевик. Пред информаторката на албанците, на чиито обаждания никой вече нямаше да отговори, защото всички телефони от другия край на линията бяха разтопени от огъня. И ягуарът, подобно на крайслера по-рано, застана зад линкълна, но на разстояние шейсетина метра. Колкото е дължината на два малки парцела в този квартал. В които са построени две малки къщи. Но остана така само за миг. Ричър излезе и ягуарът продължи.